Атеистичните делюзии. Християнската революция и нейните модерни врагове

В книжарница „Благослов” получихме новата книга на издателство „Омофор” – „Атеистичните делюзии. Християнската революция и нейните модерни врагове” от Дейвид Бентли Харт. Авторът е американски православен философ, богослов и писател. Публикувал е трудове в областта на изкуството, литературата, религията, философията и политиката. Неговият превод на Новия Завет излиза през 2017 г. Сред най-дискутираните му творби в областта на богословието, историята на християнството и критиката на атеизма са: „Красотата на безкрайното: естетика на християнската истина” (2003); „Християнството: илюстрована история на 2000 години християнска вяра” (2007); „Атеистичните делюзии” (2009); „Опитът от Бога: битие, съзнание, блаженство” (2013). (omophor.com)

Във въведението към книгата авторът пише:

Тази книга се отнася – на първо място или поне главно – до историята на ранната Църква, до приблизително първите четири или пет столетия, и до разказа за това как християнството се ражда сред културата на Късната античност. Основната ми амбиция е да насоча вниманието към конкретната и радикална природа на новата вяра в този културен контекст: колко огромна е промяната, донесена от християнството в мисълта, чувствителността, културата, морала и духовните представи на езическия Рим; колко голяма е била онази свобода, която то е предложило от фатализма, от космическата безнадеждност и терора на окултните фактори; колко огромно е било достойнството, с което то е удостоило човешката личност; как е успяло да събори дори и най-жестоките аспекти на езическото общество; след това – извършената от него (уви, само частична) демистификация на политическата власт; способността му да твори морално общество там, където такова никога дотогава не е съществувало; и издигането от него на активното милосърдие над всички останали добродетели. Изложен в най-елементарната си и най-видима позитивна форма, моят аргумент е, на първо място, че сред всичките много и велики промени, белязали еволюцията на западната цивилизация – независимо дали внезапни или постепенни, политически или философски, социални или научни, материални или духовни, – е имало само една, триумфът на християнството, която може да бъде наречена „революция“ в собствен смисъл: истински широкообхватна и епохална ревизия на господстващия сред човечеството поглед към действителността: дотолкова всепроникваща по своето влияние и така всестранна по своите последствия, че наистина да създаде нова концепция за света, за историята, за човешката природа, за времето и за моралното добро. ( Вж. Още)