Разговори за семейството в четвъртък вечер - 1

В програмата „Семейството е свято” бяха включени и срещите в четвъртък с Борислав Аврамов, отговорник за работата с младежта към Варненска митрополия.

Първият разговор в четвъртък вечер (17.11) се оказа интересен за много хора, включително за един клас ученици от Търговската гимназия. Темата беше: „Християнското семейство – дом на сърцето, на любовта и на децата”. В хода на беседата Борислав Аврамов се постара да изясни какво означава всяко едно от тези понятия и да отговори на въпроса защо точно християнското семейство е този дом.

Повечето от нас смятат, че са абсолютно наясно какво е християнското семейство, но уви това е едно предубеждение. Малцина си дават сметка, че семейството, каквото го познаваме, е продукт на християнството. В нехристиянските общества взаимоотношенията между мъжа и жената не са основани на същите принципи. Но днес вече и в нашето общество се предлагат други модели за брак и семейство – либерален, или свободен (ако имаме предвид значението на думата), т.е. съжителство без брак; непълно семейство; гей брак между двама от един и същи пол (нещо невиждано досега в човешката история). И ако се нарече всеки един от тези модели семейство, тогава те ще имат претенции за всичко присъщо на семейството, т.е. и деца. Само че и децата са членове на семейството, а този изключително важен момент някак си се пропуска, докато всичко се решава от възрастните.

Семейството не засяга само мъжа и жената. От отношенията между тях се раждат деца и родителите са отговорни за тях. Не просто за живота им и да са нахранени и облечени, а да им покажат ефективен, здрав модел на семеен живот, който те да приложат след това в своя живот. И може ли моделът да се нарече здрав, ако родителите са от един и същи пол, или единият не желае да има съпруг, или и двамата държат на своята лична свобода и независимост? И може ли въобще това да се нарича модел на семейство? От християнска гледна точка – не. Какво е истинското семейство тогава?

Бог е сътворил човека мъж и жена. Те са двете страни на човешката природа и стремежът помежду им е естествен, такова е човешкото естество. В Стария Завет има много примери за силни семейства и всички те са такива, защото изначално подхождат към взаимоотношенията мъж-жена с християнски възгледи. Те се събират, за да изпълняват заедно Божиите заповеди. Да си помагат в това. С пълното съзнание, че животът в семейството не е лесен. Близките отношения винаги са най-трудни. Изискват много жертви и компромиси – отказване от себе си, за да живееш с другия. Това е невъзможно без любов. Не от чувство за малоценност да признаеш важността на другия, а защото го обичаш. Отстъпваш от себе си, за да опазиш това, което обичаш, да се погрижиш за него. Разбира се, този процес трябва да е взаимен. Нещо повече, добре е той да бъде подкрепен. И такава подкрепяща среда се явява Църквата – християнската общност, в която има и други християнски семейства.

А какво е домът? С какво той е по-различен от другите места край нас? Какви са характеристиките на дома? Нюансите са много, но основните неща са три – уют, защита и автономност. Не случайно се казва: моят дом е моята крепост. Домът е като едно военно съоръжение за защита от външния свят, от вмешателство в най-личното пространство. Там допускаме само този, на когото сме се доверили. И като имаме предвид какво представлява християнското семейство, лесно може да направим аналогия и да обясним защо то е дом.

Ние създаваме семейство с такъв човек, на когото нашето сърце се е доверило, с когото ни е добре и уютно, с когото се чувстваме защитени и в безопасност да се разкрием докрай, да споделим любовта си и себе си докрай и да създадем и отгледаме децата си заедно. Дом за сърцето, за любовта и децата. Но както домът запазва своите основни характеристики, когато е затворен, така и християнското семейство трябва да сложи граници, да пази своята същност. Понеже, ако има външна намеса в неговата автономност или се разруши неговата цялост и то се отклони от естеството, промислено от Бога, вече няма как да остане дом на сърцето, на любовта и децата. Всяко отстъпление от неговата същност ще води до страдание на един или друг от членовете му.

Излиза, че е прав протойерей Дмитрий Смирнов, като казва: „Сега се води война за семейството и ако я загубим, няма да има значение дали имаме армия”. Но повече за тази тема следващия път.

Аудио запис на беседата – тук.