Един по-различен 24 май

Завършиха Кирило-Методиевите дни в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”.
И тази година се постарахме да привлечем вниманието към личностите и делото на светите братя Кирил и Методий и да отбележим подобаващо паметта им.

На 24 май за първи път площадът пред храм „Св. Николай Чудотворец” се превърна в Площад на кирилицата. Денят започна с Празнична Света Литургия и молебен за здравето и преуспяването на учениците и учителите в града ни. Пред храма беше изнесена иконата на светите братя и остана там за поклонение до вечерта. В събитията на площада се включиха и настоятелят на храма, иконом Василий Шаган, и християни от енорията, и всички желаещи, които преминаваха до вечерта оттам. Следвайки примера на мисионерското дело на светите братя, сътрудниците на Духовно-просветния център организираха базар на православна литература, подаряваха „Евангелие от Марк” и списание „Алтернатива” и разговаряха с хората.

Вечерта след празничната вечерня срещу Възнесение Господне започна основната програма на събитието. Със слово за празника о. Василий се обърна към събралите се пред храма с думите:

Какво е храмът на тази дълга пешеходна улица? Всеки има отговор на този въпрос, отбелязан в съзнанието си. А знаем, че в съзнанието си човек запечатва най-важното за себе си. Така храмът за едни може да е красив архитектурен паметник, а за други да е най-високото място в духовен план – както на тази улица, така и в нашия живот. Но ето, ние днес излязохме пред храма и застанахме пред хората, които не винаги имат кураж да влязат в него. В деня на светите братя и на тяхното свято дело , наблюдавайки тази радост днес по улиците, как младите демонстрират със самочувствие, няма как да не се запитаме дали работи това самочувствие в тяхното ежедневие? Като родители днес сме изправени пред много жизнено важни въпроси – не знаем как да говорим на децата си, страхуваме се да говорим на Бог за тях, а на самите тях – за Бога. И в своето малодушие много често отпускаме ръце… Тогава дали изобщо ни вълнува делото на светите братя? Задаваме ли си въпроса, какво се е случило през IX век?… А може и по друг начин да зададем въпроса. Всъщност как търсим и къде намираме отговорите на жизнено важните въпроси, и как си отговаряме на най-главния въпрос: къде е възможен животът, къде е възможна истината и къде е възможна правдата? И дали наистина искаме да чуем отговора? (Видео)

Делото на светите братя е живо и до днес в богослужебния език, който чуваме в храма. Демонстрация на това направи хорът за източно-църковно пеене към храм „Св. Николай Чудотворец” с диригент Мартин Димитров. Песнопенията огласиха площада и накараха хората за минути да спрат и да се заслушат – откъсвайки се от шумния поток на улицата, да се потопят в една друга реалност. (Видео)

След това беше прочетено житието на светите Кирил и Методий. Текст, който малко познаваме, а всъщност е основният ни източник на информация за тези две светли личности; текст, който остава някъде там в часовете и в учебниците по литература за 9 клас, а после забравяме за него. За мнозина това начинание сигурно звучеше странно – не е типично да слушаме за светиите на площада. Но някога това не е било така и видни богослови са изнасяли проповедите си пред храма. (Видео)

Този тържествен език, на житийния текст, беше сменен от поезията. И може би не случайно. Както каза следващият участник в Площада на кирилицата, Десислава Неделчева – литературен критик и поет, езикът на поезията звучи винаги колкото класически, толкова и несвоевременно. А стиховете бяха на Ивайло Иванов, един изключителен поет, който за съжаление рано ни напусна, но през целия си съзнателен живот изследваше словото и твореше. За кратко площадът на кирилицата потъна в света на метафорите и затаи дъх пред духа на поета. (Видео)

След поезията, дойде ред на обещаната мултимедийна презентация „Азбучна истина” – за смисъла на буквите от нашата азбука, чиито имена са предавали основните истини на християнството. Преди 2 години в Духовно-просветния център беше сложено началото на този проект, разработен въз основа на трудовете на наши учени медиависти, като продължение на традиционната изложба „Българската писменост”. Представянето на о. Василий предизвика много въпроси сред публиката, но в крайна сметка такава бе и целта ни. Защото е факт, че днес все по-опростено представяме на децата делото на св. св. Кирил и Методий. То се свежда до създаването на азбуката, а това не вдъхновява по никакъв начин младите хора. Стига се до неразбиране на същността на празника, забравяйки за апостолския характер на това дело. А то е било преди всичко мисионерско – да се разпространи Христовото учение и сред славяните. Азбуката, която са създали двамата светии, е била само средство, за да се изпълни тази свята мисия. Именно нея искахме да припомним и ние на Площада на кирилицата във Варна. (Видео)

Кирило-Методиевите дни завършиха на 25 май, когато гости в Духовно-просветния център бяха деца от школата „Православни християнски ценности и традиции” към ОДК Варна с ръководите Юлия Христова. Второкласниците от ОУ „Стефан Караджа” дойдоха със своите учители и родители, за да се докоснат до мястото, което някога е било средище на българския дух във Варна – първото българско училище и първия храм, в който се е служило на български език в града ни. Децата ни показаха малка изложба на кирилски и глаголически букви, които сами са изработили, а ние им помогнахме да усвоят на практика как се прави хляб, от А до Я, и какво е хлябът от християнска гледна точка. Всички замесиха свои хлебчета – едни във форма на буквите, с които започват имената им, а други – с печати, които се използват за хляба в храма.

Ще завършим отново с думите на о. Василий: Преминавайки забързани край площада, трудно спираме. Но отвикнали от тържественото, кога ще намерим време да се спрем по такива поводи? И ако не се спрем, кога ще чуем?

Към галерията на събитието.