„Духовни ориентири за съвременното общество” - от автора на „Православна психотерапия”

В книжарница „Благослов” е налична новата книга на издателство „Омофор” – „Духовни ориентири за съвременното общество” на митрополит Йеротей (Влахос). Сборникът включва негови коментари, интервюта и богословски бележки от времето, когато е проповедник и отговорник за работата с младежта към Атинската архиепископия. Според автора, „книгата е в помощ на едно общество, което живее в собствен ритъм и се състои от различни хора с техните тревоги и проблеми, едно секуларизирано, но и чувствително общество, което спи, но и търси истината и пълнотата”.

В поместения по-долу откъс той споделя своите лични впечатления от една конференция за възпитанието на младите, организирана от Св. Синод на Гръцката църква, на тема „Православната християнска младеж, проблематика – надежди”:

  (…) Ако искаме да помогнем на съвременните млади хора, несъмнено трябва да имаме правилни насоки и да поставим усилията си в правилни рамки. Не е достатъчна добрата нагласа, нито емоционалното и ревностно намерение, а е необходимо сериозно отношение и отговорност.

Първо. Необходим е – както многократно бе казано по време на конференцията – духовник, който да удовлетвори търсенето на духовно наставничество от страна на съвременните млади хора, страдащи от духовно и психологическо сиротство. Днешните младежи са разочаровани на много равнища и затова са нужни хора с жертвен ето, с кръстно разположение. Никой не може да изрази своята любов, ако служението му не е кръстно. Днес не достатъчна само психологическа подкрепа и утеха. Нуждаем се от нещо по-дълбоко и по-съществено.

Второ. Носителите на църковното възпитание трябва на всяка цена да имат православен етос и преди всичко църковно съзнание. С други думи, не можем да помогнем на съвременните млади хора, когато, от една страна, им даваме психологически подкрепа, но им вдъхваме тревога и неувереност по отношение на църковния живот и пастирите на Църквата. Ако практикуваме възпитание без църковно съзнание, ние ги нараняваме дълбоко и ги отравяме дългосрочно. Навярно им даваме временно облекчение, но развиваме в тях интензивни проблеми и бъдещи разочарования.

Трето. Трябва да отдадем голямо значение на евхаристийната общност. По този начин избягваме да преподаваме обикновено религиозно възпитание, което в своята основа е анемично и навярно е психонаркотик, след като религиозно възпитание могат да упражняват и религиите, които идват при нас от Изток. Развиването на енорията и преживяването на църковната общност може да реши много проблеми. Разбира се, това възпитание в енорията трябва да се включи във всички традиционни рамки на живот. Следователно енорията трябва да се организира като литургична терапевтична общност. Всички други неща, развлекателни или други дейности на енорията, трябва да се включат в тези рамки.(…)

Със сигурност духовният отец, който ще бъде и православен терапевт, който познава добре както начина, така и целта на църковното възпитание, може да използва многобройни съвременни начини за възпитанието на младите. Още повече, че днес са налични много и разнообразни начини за развлечение, както и други дейности и прояви по отношение на младите, от които можем да се възползваме. Не трябва обаче да се затворим в една хуманистична и секуларна проблематика. (…)

Сигурно е, че основните проблеми на нашата младеж са екзистенциални. Ако обърнем внимание, ще установим, че и проблемите, свързвани с наркотиците и СПИН, имат връзка с екзистенциалните проблеми на живота и смъртта. Оттук можем да използваме съвременните начини на комуникация с младите, но не трябва да забравяме техните екзистенциални проблеми, и естествено, тях също трябва да решаваме богословски.

Сигурно е, колкото и „теоретично” да изглежда казаното, че най-радикалният и същностен подход към съвременните проблеми, включително и на нашата съвременна младеж, е православният богословски подход. Естествено, когато говоря за богословски подход, нямам предвид богословски умозрения, а богословския метод, който има.нашата Църква и чрез който човекът може да изцели своите страсти, да реши своите вътрешни проблеми и да превъзмогне смъртта, която го измъчва.

Днес най-големият проблем, който младите имат, е обезличаването. Затова и всичко, което правят, съдържа елемента на личен свободен избор извън задушаващия обръч на обезличеното общество. Православното богословие е единственото, което може да помогне за това освобождение, и най-вече в посоката на развитие и преживяване на личността. Това, естествено, предполага наличие на православен терапевт, който да познава дълбоко Православното Предание.(…)

Още за и от книгата - тук и тук. 
Книгата ще бъде представена в рамките на предстоящата Седмица на православната книга, която ще се проведе във Варна от 4-ти до 9-ти септември тази година.