Духовно просветен център

С акцент върху човека. Втора вечер от Седмицата на православната книга

21.09.2019 г.
Автор: Архангел.бг

На 20 септември залата в Община Варна отново се изпълни с желаещи да се срещнат и чуят гостите на Седмицата на православната книга. Във втората вечер бяха представени две издателства и се проведе дискусия по едни от най-наболелите въпроси за обществото ни днес.

Г-жа Анула Христова – главен редактор на Синодално издателство, представи най-новата книга – „Древно пространно Житие на преблагословената Владичица наша Богородица и приснодева Мария” от св. Максим Изповедник – излязла от печат буквално ден преди началото на Седмицата на православната книга във Варна. Житието съдържа изобилие от ценна многостранна информация – житийна, философска, историческа. За улеснение на читателите към деветте глави на житието са добавени вътрешни заглавия. Накрая г-жа Христова изрази своята искрена надежда, че българската публика колкото повече напредва в текста на житието, толкова повече ще обиква Тази, която роди нашия Спасител. 

Следващото представяне беше на издателство „Омофор”. Доц д-р Мариян Стоядинов представи новите книги - „Царството вътре в нас” от Диоклийски митрополит Калистос (Уеър) и „Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога” от митрополит Антоний Сурожки. И в двете книги, - каза той, - могат да бъдат намерени общи неща. Акцентът и в двете книги е върху човека. Човекът е и адресат (на написаното от митрополит Антоний Сурожки), и изходна точка (според това, което митрополит Калистос казва). Пълното, съвършеното познание за човека обикновено остава далеч от нас. Ние се познаваме взаимно съвсем бегло и външно, схематично, но въпреки това дръзваме да определяме кой кой е, изключвайки онези  дълбини в другия, за които само Бог знае... 

След това протойерей Владимир Дойчев представи своите книги „Писмо до близък” и „Среща с Живота”. Втората е допълнено издание, което включва и другата негова книга – „Срещи със смъртта” - според автора, човек не би могъл да разбере какво е Възкресението, какво е направил Христос за нас, ако не погледнем смъртта във всичките й смисли. Трите книги съдържат проповеди и есета на о. Владимир и по думите му: Те са една история, която започва с първия текст от „Среща с Живота” и завършва с последния от „Писмо до близък”

Дискусията с участието на доц. д-р Мариян Стоядинов и доц. д-р Свилен Тутеков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” развълнува всички присъстващи. Темата: „Нови опасности за духовните, моралните и социалните устои на семейството и възпитанието на децата” е особено актуална днес, когато отвсякъде се предлагат всевъзможни решения, защитават се едни или други ценности и се претендира за последната дума в образованието и възпитанието на децата ни. 

Вечерта завърши с обобщаващите думи на Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Той благодари на всички участници и гости във втория ден и сподели своя опит по засегнатите въпроси от дискусията.

Седмицата на православната книга продължава на 21 септември в залата на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” с представяне на сборника Варненска и Великопреславска епархия и на новите издания на фондация „Двери” и на фондация „Наследството на Зографската света обител”.

Още по темата
Още от Коментар

Какво правим в Църквата?

15.05.2020 г. | архимандрит Андрей Конанос | Коментар

Това, което правим в Църквата, не е нещо моментно, то ни докосва и впоследствие. Ти си мислиш, че това, което си взел, изчезва, но семето попада в душата ти и не след дълго, след няколко минути, няколко дни, няколко месеца, Бог знае колко, то започва да работи вътре в тебе...

Три примера за живот, с които да изпълним нашия

05.05.2020 г. | протойерей Михаил Манев | Коментар

Предстои ни един ден, в който ще почетем и паметта на св. Георги, който дръзнал да се изправи срещу властите, за да каже истината. И на Иов, многострадалния – стълб за всеки християнин как да понесе страданията в живота...

Коронавирус и хипоксия на духа

02.05.2020 г. | протойерей Павел Великанов | Коментар

Вдишване – издишване... Така диша всичко, което живее. С различен ритъм. С различна продължителност на вдишване и издишване. От части от секундата – до неизмеримите наши, човешки единици и междугалактически мащаби. Ако Църквата е живо тяло, организъм, а не само организация, тя също диша...

Какво се случва в центъра

Моята история

"Господи, аз бях до тук!"

Любов и брак

Женските избори