„Прераждането на душата. Православен отговор” - Илия Маринов

Има ли прераждане или какво се случва с душата след смъртта? Във всяка религия ли може да намерим истината? Новата книга на Илия Маринов представя обобщение на православния отговор по отношение на учението за прераждането на душата най-вече в онази негова съвременна форма, която се разпространява в днешна България. Авторът е завършил теология в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, публикациите му са в областта на християнската апологетика, философия и съвременност. Книгата е издание на Университетско издателство на Софийския университет и вече е налична в книжарница „Благослов” във Варна.

Монографията на Илия Маринов е провокирана от една съвременна тенденция на разпространение на източното учение за прераждането. Увлекателно написана и богословски издържана, книгата разглежда това учение в съпоставителен план с християнската вяра във възкресението на мъртвите. Акцент в монографията е критичният и безпристрастен коментар върху синкретичното учение за реинкарнацията, пречупен през призмата на Свещеното Писание, Свещеното Предание и богословската традиция на Църквата. Книгата е едно задълбочено и сериозно съчинение с подчертано апологетичен характер. Тя подтиква читателя към размисъл за съдбата на човека отвъд смъртта. (доц. д-р. Димо Пенков)

Предговор

Днес, повече от всякога, нашите съвременници са склонни да възприемат вярата в прераждането на душата. Тази вяра се среща при редица религии и се намира в период на исторически подем, който не може да остане незабелязан. На книжните сергии във всеки български град неизменно присъства литература за прераждане, медитация, диагностика на кармата, астрология и езотерика и по всичко личи, че въпросът за безсмъртието на душата продължава да стои и пред модерното общество с цялата си сила, величие и тайнственост. В човека съществува духовно измерение и жаждата за общение с духовния свят може да бъде дълбоко подтисната, но продължава да съществува. Това влечение към духовния свят е невъзможно да се изкорени от човешката природа. Дори уникалният комунистически експеримент и дългите години на атеистична диктатура не съумяха да родят нерелигиозен човек. В момента, в който беше премахнат репресивния апарат на старата система, хората се втурнаха с особен ентусиазъм да търсят духовен смисъл и предназначение в живота си.

Още от най-дълбоката древност позната на археолозите, хората са погребвали своите мъртъвци върху носилки от цветя. Навсякъде по земното кълбо има гробове от най-ранни епохи, които говорят, че хората винаги са вярвали в преодоляването на физическата смърт. Зигмунд Фройд (1856-1939) установил любопитен факт: подсъзнанието не вярва в смъртта. Безсъзнателно, инстинктивно ние живеем така сякаш сме безсмъртни. Съзнанието и мисълта знаят за смъртта, тревожат се от нея и се вълнуват, но подсъзнанието сякаш не обръща внимание на това. Поради тази причина разговор за смъртта на присъстващите е табу, признава се за неприличен и се изключва. Много хора изпитват чувство, че само като заговорят за смъртта я извикват в съзнанието си и я приближават към себе си. За да си спестят тази психическа травма хората обикновено избягват темата, но в едно дълбоко, лично и даже интимно пространство такъв разговор често протича като вътрешен монолог. Днес е все по-популярно българите да се записват на различни семинари за личностно развитие, където в поверителна атмосфера, директно или косвено им се разкрива учението за прераждането на душата. Хората са много склонни да възприемат и слушат това учение, което отговаря на тяхната дълбока, инстинктивна, вътрешна потребност за безсмъртие. В много случаи това посвещаване става под православни икони и с уверението, че учението по никакъв начин не противоречи на Православието, което е голямо облекчение за българите, които имат нуждата нашия Господ Иисус Христос също да присъства някъде там. Православният отговор на този нов ракурс на духовността остава вял и почти незабележим и не са случайни забележките на някои анализатори, че вярата в прераждането представлява предизвикателство за християнското богословие. Сред българите, християни или не, като че ли липсва осмислено познаване на учението за прераждането на душата като религиозно-философски смисъл, изводи и предпоставки. Очаквано или не сред хората не рядко липсва и добре осмислена представа за православното учение относно съдбата на човека. С предложената книга, която има за цел да даде отговор и оценка на учението за прераждането на душата от православна гледна точка, ще се опитаме да запълним някои празноти и в двете посоки.

Вярата в прераждането на душата спада към най-широко разпространените представи на човечеството за живот след смъртта. Разбира се за някой, който е решил да следва хиндуисткото или будисткото учение, тази вяра би била напълно естествена и дори необходима, за да се нарече човекът истински хиндуист или будист. До колко обаче тя подобава на човек, който определя себе си като християнин? До колко Православието е съвместимо с учението за прераждането? Какъв е погледът на православната Църква върху това учение и противоречи ли то на православното християнство? Именно на тези въпроси ще потърсим отговор в настоящата книга. Надяваме се тя да послужи на всеки читател, който искрено търси отговор на въпроса „какво се случва с душата след смъртта?“. На читателя, който е избрал да следва пътя на Христос, книгата ще разкрие една допълнителна перспектива върху християнството в съпоставката му с учението за прераждането на душата. Надяваме се, че към книгата ще посегнат и такива, които вече са възприели вярата в прераждането, сред които със сигурност има много интелигентни и мислещи хора. За тях книгата ще разкрие в една задоволителна пълнота защо християните отказват да приемат това учение. Струва ни се, че ако някой иска да обедини християнството с учението за прераждането не е излишно да се запознае с мнението на самите християни по този въпрос. Книгата не изразява някакво специфично мнение на автора по темата, а представлява опит за систематизиране на православния отговор върху учението за прераждането на душата, такъв какъвто е бил изказван през цялата история на Църквата от Свещеното Писание и различни, надлежно цитирани християнски мислители. (www.apologet.bg)