За св. Трифон като покровител на лозарите

Братя и сестри,

Днес празнуваме паметта на св. мъченик Трифон. Светецът е почитан в целия православен свят, пострадал е за Христа през III век. Не искам да говорим за светеца и за житието му – то е достъпно в интернет и всеки може да се запознае с него. Ще ми се да поразсъждаваме върху зарязването на лозята на днешния ден и върху почитането на св. Трифон като покровител на лозарите.

Въпросът наглед е прост и не изисква кой знае какви размишления, но ако се задълбочим малко, ще стигнем до сериозния отпечатък, който Църквата е оставила у своите членове.

Вчера, подготвяйки се за службата, се запитах откъде идва тази традиция със зарязването на лозята, откъде идва „Трифон Зарезан”. В службата на светеца няма нищо, което да води натам. В тропара и житието – също. Не е бил лозар, не е бил винар или нещо подобно.

Моето обяснение е много просто. Хората преди нас са живели живота си в Църквата и с Църквата. Църквата е била техният живот и извън нея те са се чувствали като пришълци. Защо е така? Защото са познавали Бога и Неговата любов към хората, знаели са за кръстната смърт на Божия Син и за обещаното царство, което обаче не е от този свят. Знаели са и че това царство става достъпно, усеща се и се предвкусва още тук на земята само чрез Църквата, чрез благодатните дарове на Светия Дух и светата Евхаристия. Не само, че са знаели, но и са живели по този начин, изпитвали са го всекидневно. Общението, което са имали с Бога, тази пълна връзка на любовта ги е преобразявала. Затова са били готови да загубят живота си, но не и Църквата и Божията любов. Това обяснява всички светци, мъченици, преподобни. Това обяснява и въпроса със св. Трифон.

Да се върнем пак на тези хора преди нас. Те са живели в Църквата, тя е определяла ритъма на живота им. Те са знаели, че след Димитровден идва зима, след Благовещение идва пролет, след Преображение идва време за събиране на реколтата, след св. Харалампий идва време за преглед на пчелите след зимата, след св. Трифон идва време за резитба на лозята и овошките. Това са били техните ориентири, животът им се е въртял около църковния календар и той е проникнал в живота им.

Те не са почитали св. Трифон като лозар или винар, но са знаели, че след неговия празник вече е време да се погрижат за лозята. Те са почитали светеца заради неговия подвиг, заради това, че е запазил жива любовта, заради това, че на дело е показал, че смъртта е победена, и е последвал нашия Спасител по пътя към новото царство.

Мисля, че ние извършваме сериозен грях спрямо паметта на светеца като изкривяваме почитта към него и му поставяме прозвището „Зарезан”.

Това обаче показва колко далеч сме от мисленето на тези хора преди нас, колко далеч е Църквата от нашия живот, какви са нашите приоритети и идеали. Ние вече не се водим от Църквата, тя не е нашият живот. В нея и чрез нея не общуваме с Бога, тя е място за удовлетворяване на частни религиозни потребности. На днешния ден ние удовлетворяваме религиозната потребност на лозарите, на св. Харалампий – на пчеларите, на св. Георги – на овчарите и т.н. Това не е в ущърб на светците. Те надали ще ни се разсърдят, те са постигнали своя подвиг и вече са на по-доброто място. За нас обаче това е пагубно. Ако се водим от частни нужди, никога няма да достигнем до идеята за царството Божие, царството на мира и любовта, ще останем извън него. Надеждата ни е в общението, когато по време на богослужение с една уста и едно сърце славим и общуваме с Бога, не поотделно, а всички заедно, всеки преодолял своите частни проблеми и искания.

Не трябва да се отричаме и от частните си проблеми, те са присъщи на всеки един от нас, но за тях имаме обещанието, че Бог по-добре от нас знае от какво имаме нужда и ни го даде навреме, както ни обещава Сам Спасителят в Евангелието.

Ще ми се да се опитаме да погледнем отвъд зарязването на лозите, да потърсим истинския смисъл на нещата, да заживеем в Църквата, за да може Христос да стане всичко и за всички.

Отец Ангел Вангелов, е енорийски свещеник в храм „Св. архангел Михаил”, гр. Благоевград.

източник: bogonosci.bg