Разговор за Богоявление с децата от училище „Монтесори”

Какво празнуваме на Йордановден? Има ли светец Йордан, или става дума за нещо друго? А на Ивановден – кого почитаме? И защо наричаме св. прор. Йоан Кръстител и Предтеча? По тези и други въпроси поговорихме с две групи деца от Частно училище „Монтесори” на 5 януари, в навечерието на Богоявление.

Но защо в разговор за предстоящия Йордановден говорим и за Рождество Христово? От разказа на нашия сътрудник Борислав Аврамов децата научиха, че някога двата празника са се празнували заедно като един – Богоявление – защото и при двата Бог се явява, открива се на хората. При първия празнуваме раждането по плът на Сина Божий Иисус Христос – Неговото явяване в света като човек и Бог. А при втория честваме явяването на Бога в Своята същност – като Троица, три Лица в един Бог. В онзи момент при р. Йордан Бог Отец проговорил на св. Йоан Кръстител от небесата и му представил Своя възлюбен Син, а за да няма никакво съмнение, Кой е Той, Светият Дух, във вид на гълъб, ясно Го посочил. Затова и другото име на празника е Просвещение, защото Бог ни просвещава със знанието и истината за случилото се – че Христос не е обикновен човек, а Божият Син, дошъл да изкупи и спаси човека от смъртта.   

Разбира се, беседата на г-н Борислав Аврамов беше съобразена с възрастта на децата и онагледена с празничните икони на Рождество Христово и Кръщение Господне. Не знаем, доколко можаха да възприемат богословието на думи, но от богословието в цвят и образи бяха наистина впечатлени. Сюжетите, изписани на празничните икони, материализираха пред децата чутото в беседата – беззащитния Младенец в мрачната, неуютна пещера, смирените образи на Пресвета Богородица и праведния Йосиф, възторжените ангели в небесата, възпяващи раждането на Спасителя, но и прекланящи глави край р. Йордан пред поемащия по кръстния път Христос, Когото Йоан с трепет докосва, за да Го потопи във водите, и така да се освети наново светът.

В заключение на разговора децата се замислиха и над въпроса какво всъщност е празникът. Време да не правим нищо, или време, което специално освобождаваме (изпразваме) от други грижи, за да поканим в нашия живот днес личност или събитие от миналото и да оценим значението му за нас, да му отдадем нужната почит и внимание?

След това в храма децата на практика приложиха новите знания за Светата Троица, като научиха как правилно да се прекръстват, и какво всъщност означават думите  „В името на Отца и Сина и Светия Дух”. Научиха и че свещта е само символ, а главното, което трябва да я придружава, е молитвата към Бога и Неговите светии. А докато всяко от децата се молеше пред избраната от него икона, попитахме учителите: „Как решихте да ги доведете, днес това не се случва толкова често”. „Смятаме, че е важно да имат и този опит” – отговориха те. И ние сме напълно съгласни с тях – духовният опит днес като че ли най-много ни липсва. Затова се сбогувахме с нашите гости с обещанието скоро да се срещнем пак.