Вярвания или вяра?

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в деня на св. пророк Илия, 20 юли 2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец“, Варна

В името на Отца и сина и Светия Дух!
Честит празник, братя и сестри! Днес, когато честваме паметта на св. пророк Илия, е добре да помислим в какво вярваме и доколко е истинско.

На хората им е много по-лесно – не зная защо така – ако има един „видим“ бог, някакъв идол или нещо друго. Те много по-лесно възприемат суеверията. Приемат външната страна на някаква религиозност. Но всичко това отваря една голяма врата за различен вид езичество. Да, сега се използват други думи, други терминологии, но реално езичеството не е изчезнало. Вие много добре знаете колко често, особено сред жените, се използва думата „енергии“ – че имало и „добра енергия“, и „лоша енергия“ – и какво ли не още, дошло с всякакви източни учения. Затова аз много често на такива хора, които са се увлекли по нещо такова, източно, казвам да вземат веднъж да отидат например в Индия, там, на място да видят истината за тези източни религии. Знаете много добре историята на Клаус Кенет, който търсел и опитвал всякакви религии, и какво му се случило там, на изток.

Когато човек търси задълбочено, разбира, че всички тези външни неща са една голяма лъжа. Но друг ще каже – а как тогава може три години и половина да не е валяло дъжд заради пророк Илия. И не разбират, че и днес се случват такива неща, само че в живота на отделния човек се случва по друг начин. Суеверията, езичеството, вместо вярата в истинския Бог, отново водят хората до ситуации, когото Бог ги оставя. И започват да им се случват едно, друго, за да се досетят, че пътят им не е правилен.

Тези увлечения не са от днес, виждаме примерите в Библията, дори в Евангелието виждаме как често хората очакват Христос да прави чудеса, едва ли не като забавление. А ние много добре знаем, че Той прави чудо там, където види много силна вяра в човека, осъзната вяра, истинско желание човекът да бъде занапред с Бога, а не просто да чака чудеса от Него.

Затова, братя и сестри, нека и ние самите, но и на другите нека се опитваме деликатно да обърнем внимание на това. Макар че едно от нещата, които аз съм забелязал, а и вие сигурно, е, че когато се опитаме да повдигнем въпроса за суеверията, изведнъж тези хора буквално придобиват друг вид, започват да се гневят и спорят, винаги има остра реакция. Но деликатно, с молитва, ние трябва да опитваме да им кажем, че това, което те мислят за вяра, не е правилното. Амин.