Ученици от ЧПГ „Антоан дьо Сент Екзюпери” посетиха новата изложба „Българската писменост”

На 23 февруари в храм „Св. Архангел Михаил” гостуваха десетокласници от Частна профилирана гимназия „Антоан дьо Сент Екзюпери”, Варна. Те бяха първите посетители на новата изложба от цикъла „Българската писменост”, която се урежда ежегодно в Духовно-просветния център.

След успеха на миналогодишната изложба – „Св. Паисий Хилендарски. За ползата от историята” – беше решено тя да бъде дигитализирана, като бъде представена основната идея в нея, за да може да се представя както на място, в Духовно-просветния център, така и в съответните училища, проявили интерес към нея. Дигиталната версия е под надслова: „История славянобългарска” – новият завет на българската история”. Автор на идеята и цялостната концепция в дигиталната експозиция е Борислав Аврамов, отговарящ за работата с младежите към Варненска и Великопреславска света митрополия, а реализацията и дизайнерските решения са на Димитър Трайчев от „Сталкер студио”, Варна.

Младежите от ЧПГ „Антоан дьо Сент Екзюпери” чуха лекцията на Борислав Аврамов, илюстрирана визуално с презентация по темата. Структуриращи са 8 начални екрана с личности, представители на основните исторически епохи – Омир с неговите двама герои – Ахил и Одисей, Александър Македонски, свети пророк Моисей, Господ Иисус Христос, свети Юстиниан, Карл Велики и Султан Баязид I. На още 150 работни екрана са разположени исторически карти и много снимки на паметници на писмеността, историята и изкуството от показаните исторически епохи.

В лекцията се проследява развитието и формирането на представата за историята въобще и как това се случва в православната източна традиция. Какво представлява историята – разказ за хронологични събития, които са довели до някакъв прогрес в дадено общество, циклично редуващи се с упадък, или в този разказ водещи са личностите, които въздействат на обществото в резултат на своите идеи, стремежи и действия? Каква е разликата между историята от времето на героите и историята, която започва, когато на човека се открива Творецът на всички времена, на всичко видимо и невидимо, вечният Бог?

За учениците беше новост да погледнат на Библията като на история. В часовете по литература се изучават текстове от Стария и Новия Завет като част от древното словесно наследство на човечеството, но всъщност те реално са история – история на света, разказана през отношенията на човека с Бога. И главният герой в нея е Господ Иисус Христос, но не е герой като Ахил, който със силата на своите мускули и смелост печели земна слава в очите на хората, нито е Александър, който разширява властта си почти по целия свят. Историята на света, описана от Моисей в първите пет книги на Библията, е историята на сътворението, на грехопадението на човека и на неговото постепенно завръщане към Бога. Това не е човешко предание и човешка памет, а насока, дадена от Бога за всички хора – как да живеят, кое е ценното, което остава за вечността, и как хората да бъдат причастни на тази вечност и на Бога. Точно за това става дума в Новия Завет, където се разказват историческите събития за идването на Месията, Божият Син, на земята. Иисус Христос говори сред хората за царство, което не е от този свят. Царството Божие не е земно, то не зависи от никакви външни обстоятелства, а е вътрешна духовна реалност на причастност на човека към вечната слава на Бога.

Именно тази история, от Библията, е била позната на св. Паисий Хилендарски, и така той достига до прозрението за нуждата да напише история на своя народ, подобно на книгите на Моисей, където да разкаже за миналото на българите и за всички български светии, които са участвали в славата на вечното Царството Божие. Той нямал познания по история, каквито имали историците от неговото време и преди него. Той бил монах, и тъкмо духовният живот, който водел, му помага да напише „История славянобългарска”, да намери принципите, въз основа но които да конструира нашата история – от всички събития и личности да избере най-важните, които не променят своята значимост с времето. В своята история св. Паисий прокарва основния библейски принцип, че съдбата на земното царство не зависи от геройството, славолюбието и властолюбието на отделни личности, а зависи от християнското благочестие и християнския морал на елита, на аристокрацията, и от духовния живот на свещенството и монашеството, и народа.

Така св. Паисий Хилендарски изиграва решаваща роля за формирането на българската представа за история праз Възраждането, а неговата „История славянобългарска” става новият завет за духовното възраждане на българите. Св. Паисий разбира, че без жива историческа памет и историческо съзнание човекът няма чувство за принадлежност към своя народ, не чувства своя дълг към миналото, настоящето и бъдещето. Историческата памет и историческото съзнание, възстановени от него в „История славянобългарска”, формират облика на българския народ. Той прозорливо успява да различи „зърното от плявата” (Мат. 3:12) в българската история – без да има никакъв образец посочва най-важните личности и събития в нея. И до днес, когато се говори за българска история, се стига до подбора, направен за първи път от св. Паисий, а неговата „историйца” става образец и критерий за оценката на всяка българска история след нея.

Лекцията и презентацията може да бъдат представени в храм „Св. Архангел Михаил” или да гостуват в съответното училище, проявило интерес, в часовете по история и литература.