Трапезата на Господ е винаги отворена

Проповед на иконом Василий Шаган на Велики четвъртък – 16.04.2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Честит празник, братя и сестри! Защото наред с това, че си припомняме за предаването на Христос в ръцете на тези, които Го убиха, ние си спомнихме и за Тайната вечеря – за тази Трапеза на Господа, на която Той предаде Себе си на всички нас. Като преломяваше хляба и давеше на Своите ученици, казваше: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на греховете”. А като благослови чашата с вино, каза: „Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете”. И ние, братя и сестри, от този ден и от тази свещена Трапеза – която започна тогава и до ден-днешен продължава – на светата Божествена литургия вкусваме от Тялото и от Кръвта Христови, които ни се преподават под вид на хляб и вино. И когато ги приемаме, Той пребъдва в нас и ние пребъдваме в Него.

Това тайнство на Причастието е тайнство на нашето единение с Христос. То е толкова велико, че ако ние знаехме неговата дълбочина, сигурно пред Чашата , пред която ни призовава свещеникът, щяхме да застанем в трепета на истинското покаяние и с истинско желание в своето недостойнство – защото никой не е достоен – да бъдем удостоени с тази Божествена святост и тази Божествена слава; и така да може един ден да разделим заедно с Него и Неговото блажено царство. Тази тайна е велика, за нас е трудно да проумеем тайните на нашия Господ, но тя е за наше спасение. Затова ние дръзваме и се молим Бог да ни даде още повече дръзновение да се причастяваме с Тялото и Кръвта на Христос – със страх Божий, с вяра в Него и с любов.

Да имаме любов към Господа, братя и сестри, това означава да посветим целия си живот, сами себе си и един другиго на Него. И всичко, каквото правим в този свят, да го правим в името на Бога и на нашето спасение, защото нашият Бог е Бог, Който спасява. Затова нека се поздравим с тази възможност, която Бог е дал на всеки човек – да участваме в Трапезата на Господа, на Тайната вечеря, която се е случила тогава, преди Неговото предаване, преди две хиляди години, и на която е седял Той воглаве, заедно със своите ученици. Тя е винаги отворена – така и се изобразява на иконата над царските двери – и на нея винаги има място да седне този, който е готов да раздели себе си с Христос, тоест да влезе в тази причастност.

Давам си сметка, че дните, в които сега живеем, поради които изпитваме страх, притеснение, а мнозина и объркване относно това как да живеят, как да пристъпват към Господа, това все пак са благодатни дни. Именно в тези дълбоки разсъждения за своята вяра, за своето участие в Христовите тайнства, за своя живот в Църквата, за своите отношения един към друг – и към своите ближни, и към своите братя и сестри в Църквата – ние ще може да направим добрите изводи за себе си, за да може да запазим това смирение, което Христос днес показа, като изми нозете на Своите ученици. Той препоръча и на нас да постъпваме по този начин – да живеем смирено, в кротост, с внимание един към друг, с любов и с търпение, защото, ако Него гониха, и нас ще гонят. (вж. Йоан 15:20)

Затова ние в своя живот нека да се доверим на Господа, на Него да се покланяме и на Него да служим. Божието благословение и Неговата милост да бъдат над всички вас! Амин. (Вж. ОЩЕ)