Святост за всеки ден

Проповед на протойерей Михаил Манев в Неделята на всички български светии – втора след Петдесетница, 21 юни 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Господа насилници и грабители на царството Божие,
Ето че отново в неделния ден сме събрани тук, в храма, не за нещо друго, а да славим Бога. Да се научим да живеем според Неговите правила, според Неговите норми, Неговите изисквания. За да може да имаме някаква надеждица в нас, че ще влезем там, в Царството. Той този стремеж към царството Божие е още откакто Адам и Ева напуснаха рая, и макар и горко да ридаеха и страдаха, нямаше как да влязат обратно, докато не дойде Христос, Божието Слово, Което се въплъти, стана човек и живееше между нас.

И ето Той как, вървейки по Галилейското езеро, призовава. Зове Своите апостоли. И този зов не е престанал. Този зов не е прекратен – Той продължава да призовава и нас, съвременните апостоли. Нас, недостойните, грешните, които зове, да вървим след Него. Ала да вървиш след Христос, не е лесно. Да, Той минава преди тебе, поправя пътищата, отстранява тръните, за да не си нараниш краката, ала това отвътре, което те яде, няма как да го премахне, освен ако ти самият не пожелаеш.

Най-странното в това Евангелие е как тези апостоли тръгват след Христа. Минава един човечец, казва им: „Елате, ще ви направя ловци на човеци”, и те тръгват. Оставят семейства, оставят баща си, работата си, прехраната си, и тръгват да стават ловци на човеци. Без да се колебаят, без да отлагат, докато осигурят близките си… Сякаш спасението на човека започва от мига, в който отговориш на Христос: „Ида!”. И този момент е пътят към нашата святост.

Неслучайно Църквата отбелязва в днешната неделя – втората след Петдесетница – всички български светии. Когато отидем в Рилския манастир и погледнем иконата на Всички български светии, човек осъзнава, че тази земя, по която ходим, тази земя е призвана да ражда светци; и че ние можем да бъдем светци. Ние всъщност сме онези, призваните в Църквата, които са отговорили на Христос: „Ида, ида!”. Но някак си трудно ставаме и изоставяме нещата в нашия живот, за да вървим за Него. Ала има една молитва, в която ние казваме: „Господи, Който си свят и сред светии пребъдваш!”… Та някак си, ако искаме да бъдем с Господа, няма как да не бъдем святи… Сякаш нямаме друг избор, освен да бъдем светци. Но тази наша святост е неразбираема за нас… Къде е светостта днес? (…)
Цялата проповед чуйте в прикачения видеофайл: