Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена

Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята. При него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала свободна в обширната римска империя. Три столетия жестоките гонения не могли да попречат на разпространението на словото Божие. В началото на ІV в. сл. Христа,  двамата императори Диоклециан и Максимиан, за да изкоренят християнството, което те смятали за опасно за своята държава, издали указ, с който заповядали да се разрушават всички християнските храмове, християните да бъдат лишавани от граждански права, да бъдат предавани на мъчения, робство, заточения и смърт. Това било едно от най-дългите гонения – цели десет години във всички области на Римската империя продължавали жестокостите над християните. Единствено в Галия (днешна Франция) управляващият цезар Констанций Хлор се стараел да смекчи императорските заповеди, а по-късно, когато сам станал император, прекратил гоненията в своите области. Той бил миролюбив и великодушен човек и уважавал християните за техните добродетели.

Св. Константин бил най-големият син на Констанций Хлор, роден от първата му жена Елена, която нямала знатен произход, но била умна и красива. Той бил красив, храбър и добродетелен мъж, обичан от народа и войската. Когато Констанций умрял в Британия като император на Западната римска империя, Константин бил веднага провъзгласен за император вместо баща си. Това станало през 306 г. Тогава той бил на 34 години. Той управлявал с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните и областите, които управлявал,  се радвали на мир и благоденствие. Останалите части на империята обаче страдали от жестоки владетели. В Италия управлявал Максенций – зъл и користолюбив цезар. Римляните не могли да търпят повече игото му и през 312 г. се обърнали с призив към Константин, да ги избави от угнетителя и да ги приеме под своя власт. Константин събрал войска и тръгнал към Италия. Максенций приготвил срещу него огромни сили, но Господ помогнал на Константин. Когато приближавал Рим, изведнъж по обед ясно видял на небето сияещ кръст от звезди с надпис: „In hos vinces!” – „С този ще победиш!”. Всички били обзети от страх и сметнали знака за лоша поличба, защото римляните употребявали кръста като най-безчестното оръдие за смъртно наказание. Но същата нощ на Константин се явил сам Иисус Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст, и да изобрази кръстове на оръжията, шлемовете и щитовете на войниците. Константин изпълнил заповяданото. Под спасителния знак на кръста той победил Максенций, който искал да се спаси чрез бягство, но паднал в река Тибър и се удавил. Римляните провъзгласили Константин за император, а на триумфалните порти, които били построени в чест на неговата победа, той заповядал да напишат, че победата е удържал с Божията помощ. По-късно на един от площадите издигнали статуя на Константин с дълго копие в ръка, което накрая завършва с кръст, а надписът гласи: „Чрез този спасителен знак аз спасих града от игото на тиранина.”

Това събитие още повече засилило доброто разположение на Константин към християните. Заедно с Лициний, император на източната част на държавата, той издал няколко указа за християните, с които им разрешил да строят храмове. Най важният от тях бил Миланският едикт от 313 г., с който се давала свобода на християнската вяра. По-късно през 324 г. Константин победил Лициний и станал пълновластен император на цялата Римска империя. Оттогава християните започнали да се ползват от неговото постоянно покровителство.  

Скоро след победата над Лициний Константин пожелал да построи нова столица. Той избрал Византион – неголям град на границата между Европа и Азия, и решил да основе столицата си тук. По името на този античен град западната наука през 17 век започнала да нарича Православната римска империя Византия. За няколко години на мястото на малкия Византион се издигнал великолепен град, който бил наречен „Нови Рим”, или „Константинопол”. Този град станал първата християнска столица. Във всички други градове имало идолски храмове, но не и в Константинопол. Многобройни великолепни християнски църкви свидетелствали за новата вяра в империята, а самият император приел светото Кръщение в Никомидия малко преди смъртта си, макар че изповядвал християнската вяра от много по-рано.

През царуването на Константин се появила най-страшната ерес в историята на Църквата – арианството. Александрийският презвитер Арий учел, че Иисус Христос не е Син Божий, а е творение. Тази ерес дълго смущавала християните и мира в цялата източна част на империята. В същото време възникнали и други въпроси, свързани с църковното устройство. За да бъдат разрешени тези догматични и канонични  въпроси, император Константин Велики свикал събор на епископите от Запад и Изток. През 325 г. в град Никея се събрал Първият вселенски събор, на който присъствали 318 епископи. Съборът започнал с встъпителна реч на Константин, който призовал към мир и съгласие. Съборът осъдил ереста на Арий, решил спорните въпроси и съставил „Символа на вярата”, който по-късно бил допълнен на Втория вселенски събор (381 г.). Този Символ се използва и до днес от всички православни християни при светото Кръщение и в светата Литургия.

Св. Константин Велики започнал да строи храмове в Йерусалим. Дотогава градът се намирал под властта на езичници и бил в запустение и презрение. Той дори изгубил името си и по заповед на император Адриан се наричал „Елиа Капитолина”. На хълма, където била гробницата на Христос, Адриан издигнал Форум и Капитолий – място за поклонение на триадата Юпитер, Юнона и Венера. За щастие, при издигането на Капитолийския храм Адриан не изравнил със земята хълма с гробниците, а само засипал ямите с огромно количество пръст. Именно този земен насип спасил гробниците от разрушение. Почитайки дълбоко Кръста Господен, с чийто знак побеждавал своите врагове, Константин копнеел да намери кръста, на който бил разпнат Христос. Затова през 325 г. той изпратил в Йерусалим своята майка, царица Елена, която много по-рано била приела християнската вяра. Там заедно с йерусалимския патриарх Макарий тя започнала разкопки. Под Капитолия била открита недокосната от времето гробницата на Христос, а малко по-далеч – в яма – кръстовете на двамата разбойници и животворящият Кръст Господен. Константин заповядал на това място да се издигне базилика „Гроб Господен” , чието строителство започнало през 326 г. и завършило през 335 г. Храмът бил разрушен от персите през 614 г., отново издигнат и отново разрушен до основи през 1009 г. По-късно възстановеният от Константин Мономах храм бил доукрасен от кръстоносците, но отново изгорял при силен пожар през 1808 г. След време е възстановен от Гръцката православна църква.

По: Жития на светиите, СИ, 1991  (margaritta.net)