Св. патриарх Евтимий – „добрият пастир” във време на тежки изпитания

Евтимий е роден около 1330 г. най-вероятно в знатна търновска фамилия. На монашеското поприще негов наставник е св. Теодосий Търновски. В миг на дадено от Бога откровение Теодосий предрича на своя ученик бъдещата му мисия на духовен пастир, но и „...дни на апостолско гонение...”. В създадената от Теодосий обител в Килифарево и в манастира „Света Троица”, където се премества братството, Евтимий се откроява със своите качества. Сред близките му събратя е св. Киприан, бъдещ митрополит на Киев, Москва и „цяла Рус”. През 1362 г. Евтимий придружава Теодосий в Константинопол/Цариград, а след смъртта му две години пребивава в Студийския манастир – знаково духовно и интелектуално средище във византийската столица.

През 1365 г. отива във Великата лавра „Св. Атанасий” на Света гора, където се запознава с книжовната дейност и преводите на т.нар. Светогорска българска школа, представяна от „старците” Йоан, Йосиф, Методий, Закхей и др. След Лаврата Евтимий постъпва в покровителствания от търновските царе Зографски манастир. Пребивавайки в кулата „Селина”, вече известният сред събратята си търновски монах „...просиял, като показвал и поучавал велики неща...”. Евтимий има и едно премеждие – при обиколка из атонските манастири император Йоан V Палеолог влиза в разпра с авторитетния български монах. Навярно в конфликта има и политически подтекст предвид близостта на Евтимий с цар Иван Александър, тъй като през 1367-1369 г. отношенията между България и Византия са крайно обтегнати. По заповед на императора е заточен на о-в Лимнос в Егейско море, но скоро е освободен със застъпничеството на Филотей Кокинос. Ще отбележим, че близък помощник и личен секретар на този цариградски патриарх години наред е Евтимиевият събрат Киприан.

Евтимий се завръща в България през 1371 г. и се установява в манастира „Св. Троица” край Търново. … Именно в манастира „Св. Троица” Евтимий с подкрепата на цар Иван Шишман (1371-1395) започва мащабна книжовна дейност, наричана от учените Евтимиева реформа на старобългарския език и правопис. „Изправлението на книгите” не е самоцел – на практика Евтимий изгражда програма за утвърждаване на традициите, завещани още от Светите братя Кирил и Методий, за опазването на православната вяра в духа на исихасткото учение, за духовното извисяване на народ и държава.

През 1375 г., когато умира патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за духовен глава на българите – избор, предопределен от неговия авторитет и заслуги пред грозния лик на османското завоевание. Политическото единство на страната е нарушено – съществуват царствата със столици Търново и Видин, Добруджанското деспотство, няколкото държавици в Македония. В тази обстановка Търновската патриаршия, която е изгубила редица епархии, няма реални механизми за въздействие, освен със своя духовен пример. Славеният „чак до Северния Океан” търновски патриарх се превръща в един от забележителните духовни водачи на епохата – не само за българите, но и далече извън границите на Търновското царство.

Не на последно място, Евтимий полага много грижи се за „унижените и оскърбените” в онези дни на тежки изпитания. Със своите идеи и дейност надхвърля ролята си на „чисто” духовен пастир - напротив, намира начини да изисква много повече от държавните власти и самия владетел. В написаното от него житие на св. Иван Рилски патриархът се обръща към Иван Шишман с думите: „При все че е писано: „Богатството е сила за царя”, но то трябва да се изразходва не за свое удоволствие, а за оръжие и войска, а и най-вече за убогите и сиромасите, за голите и бездомните...”. В своите творби и проповеди Евтимий припомня миналото величие на Българското царство, военните победи на Асен I, Калоян и Иван Асен II. В трагичната 1393 г., когато Иван Шишман отсъства от обсадената столица, именно патриархът вдъхва сили на защитниците.

След превземането на Търново (17 юли 1393 г.) Евтимий е прогонен от катедралния храм „Възнесение Христово” на Царевец и се премества в църквата „Св. апостоли Петър и Павел”, която става център на патриаршията, по-късно на Търновската митрополия. … Както отбелязва проф. Йордан Андреев, Евтимий е „... единственият, който е можел да представлява българската християнска общност пред чуждата власт. Въпреки погромите той не изпада в малодушие или бездействие, напротив – „...Нравствената сила, авторитет и лична харизма на Евтимий притесняват завоевателите. Конфликтът между новата власт и патриарха се разразява през 1394 г., когато с измама са избити сто и десет боляри и видни граждани. Научавайки за ужасяващото престъпление, Евтимий протестира, обвинявайки османския управител на града в коварство и престъпни действия. Нещо повече, патриархът канонизира жертвите, третирани от новата власт като изменници, за великомъченици! Османският велможа прави опит да сломи Евтимий, най-малкото да го компрометира в очите на българите. Арестуван и осъден на смърт, патриархът е изведен за изпълнение на присъдата – както разказва Григорий Цамблак, но ръката на палача се вцепенява „... пред мъжеството на този велик човек...”. Евтимий е изпратен на заточение, което е своеобразна „поанта” на политиката на репресиите, на които е подложено гражданството на столицата. Григорий Цамблак представя раздялата на светия отец с търновските жители като „... гледка, предизвикваща сълзи дори у камъните на града...”.

Смята се, че Евтимий е бил заточен в Бачковския манастир, където умира нейде между 1402 и 1412 г. Съществуват и други версии за последните години и мястото на заточение на Евтимий – не в самия Бачковски манастир, а в някой от неговите по-отдалечени метоси в Източните Родопи. Така или иначе, Евтимий със сигурност е свързан с прочутата обител в Бачково. Свидетелство за това е наличието на негови ученици в манастира – монасите Андрей и Андроник, в косвен план и талантливият книжовник Константин Костенечки.

Една от загадките около патриарх Евтимий се отнася за неговия гроб и свети мощи. През 1905 г. тогавашният игумен на Бачковския манастир Паисий (Пастирев), опирайки се на местно предание, разкопава предполагаемия гроб на неизвестен светец в притвора на главния манастирски храм. Неочаквано наред с откритите кости и останки от одежди е намерена оловна плочка, върху която проф. Васил Златарски разчита следния надпис: „Св(етие) мощи Евтимиу преос(веще)нному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)”. Надписът е по-късен от времето на Евтимий, но информацията е интригуваща. След много спорове през 2023 г. Българската патриаршия признава мощите на св. патриарх Евтимий за автентични.

Източник: trud.bg