Св. Антоний Велики за борбата със злото

16.01.2025 г.
източник: stilvechi.ro
Автор: Архангел.бг

Злото се прилепя към нашата същност, както ръждата по медта и мръсотията по тялото. Но както медта не е причинила ръждата и не родителите – мръсотията на своите деца, така и не Бог е създал злото. Той е дарил човека със съвест и разум, за да избягва злото, знаейки, че то е вредно за него и го води към мъчения. Наблюдавай се внимателно: цени високо колко си щастлив и богат, но не хвали тези дарове под никаква форма. Веднага си представи смъртта и тогава никога няма да пожелаеш нищо лошо и житейско!

Душата има свои собствени страсти: гордост, ненавист, завист, гняв, униние и други. Когато душата изцяло се предава на Бог, тогава щедрият Господ й дарява истинско покаяние и я очиства от всички страсти, учи я да не следва страстите и й дава сила да ги преодолява и да побеждава враговете, които не престават да й поставят препятствия. И ако душата е твърда в своето обръщение и добро подчинение на Светия Дух, който я е научил на покаяние, то милосърдният творец ще я пожали заради трудовете й, положени по време на лишения и нужда – по време на продължителен пост, на частно бдение, при изучаване на словото Божие, непрестанната молитва, поради отричането от светските утехи, смирението и нищетата духовна. И ако тя успее да устои с твърдост на всичко, щедрият Бог ще я избави от всички изкушения и ще я изтръгне от ръцете на враговете в Своята милост.

Колкото по-умерен живот живее човек, толкова по-спокоен става, защото не се тревожи за много дела – за прислугата и придобиването на вещи. Ако ние се привързваме към земното, то ставаме подвластни на породените от него скърби и достигаме до ропот срещу Бога. По такъв начин желанието за „многото придобивки” ни създава душевни вълнения, и ние блуждаем в тъмнината на греховния живот, не познавайки сами себе си.

В нашите разговори не трябва да присъства никаква грубост, тъй като скромността и целомъдрието обикновено украсяват умните хора. Боголюбивият ум е светлина, осветяваща душата, както душата – тялото. Разсъдителността, опитността, плодовете на благочестието и на духовната зрялост.

Хората, които нямат природно разположение към доброто, не трябва да бездействат в отчаянието си, и да пренебрегват боголюбивия и добродетелен живот, колкото и той да е труден за тях. Но трябва да помислят и да положат по-сериозна грижа за себе си. Въпреки, че няма да могат да достигнат върховенството на добродетелта и на съвършенството, те, стараейки се, ще станат или по-добри, или в крайна сметка, няма да станат по-лоши, което само по себе си не е малка полза за душата.

Източник: www.pravoslavieto.com
/заглавие на сайта: „Борба с недостатъците. Добротетелите: умереност, кротост и смирение”, вж. ОЩЕ/
Още по темата - Св. Антоний Велики: „От нашия ближен зависят животът и смъртта” (dveri.bg)

Още по темата
Още от Православни светии

Земната троица

30.01.2025 г. | ставрофорен иконом Стефан Стефанов | Православни празници

Почитаме тримата в един ден като земна троица, защото чрез своя живот и своето учение прославят Божествената Троица и разкриват глъбините на Божиите тайни....

Богословието като дар и опит. Свети Григорий Богослов

24.01.2025 г. | Навпактски митрополит Йеротей Влахос | Православни празници

Богословието не е светска мъдрост, а озарение от самия Бог - духовен опит, а не гимнастика за ума. Богословът бива указан от Бога, а не от собственото заявление за самия себе си...

Събор на св. Йоан Кръстител

07.01.2025 г. | Свещеник Василе Гордон | Православни празници

Нека позволим този вик от пустинята, евангелският глас на Предтечата, да проникне в сърцата ни, да преобразим вътрешния си свят и с приключването на празниците да влезем в новата година с променено, по-внимателно отношение към духовния си живот.

Какво се случва в центъра