Сретение Господне - 2

03.02.2023 г.
Сретение - фреска от 14 в., Марковски манастир, Северна Македония
Автор: Навпактски митрополит Йеротей Влахос

Продължение от 1 част

7. 
Освен праведния Симеон Богоприемец в Йерусалимския храм се намирала и пророчица Анна, която също се сподобила да познае Христос и да го нарече своий избавител. Праведната Анна била на осемдесет и четири години и била вдовица, „като бе преживяла с мъжа си седем години след девството си” (Лук. 2:36).

Отличителна черта на пророчица Анна било нейното денонощно пребиваване в храма. Така че, ако праведният Симеон бил доведен в храма от Светия Дух, то пророчица Анна живеела в него.

Евангелист Лука я нарича пророчица, защото Светият Дух бил върху нея. Козма Песнописец нарича Анна „свещено изповядваща прозорливка. Св. Никодим Светогорец обяснява разликата между пророк и прозорливец. Пророкът предвещава това, което трябва да стане след много време, а прозорливецът известява настоящето, обяснява миналото и предстоящото в близко бъдеще. Така че в случая евангелист Лука използва думата пророчица в смисъл на прозорливост, тай като чрез действието на Светия Дух пророчица Анна узнала за идването на Словото Божие (в Храма).

Думата „пророчество в Новия Завет означава тълкувание или разяснение чрез Светия Дух на дълбокия смисъл на закона и въобще на Свещеното Писание. Затова на езика на Писанието пророците са богословите, които имат дара да различават духовете (т.е. действието на Светия Дух).

Изповеданието на пророчица Анна е славословие, благодарение и възвестяване за изпратеното избавление на Израил. Тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим (Лук. 2:38).

8.
Присъствието на праведния Симеон и на пророчица Анна ни открива още една тайна: те посрещнали Христос в Храма, като „умна” двойка гургулици. За да посрещнат Христос, заедно с „неразумната” двойка гургулици, Светият Дух изпратил умна и дуохоносна двойка – Симеон и Анна. Според св. Григорий Палама, това показва какви трябва да бъдат онези, които искат да срещнат Христос. Съединението с Христос предполага съответния начин на живот. Симеон бил праведник, въпреки че в писанието не се упоменава дали е живял преди това съпружески живот или не. Анна след смъртта на своя мъж пребивавала в балагословеното вдовство и в чист и непорочен живот.

В словото си на празника Сретение св. Григорий Палама казва, че животът в Христа е или в девство в Христа, или в богодаденото съпружество. Той описва размера на причиняваното от блудството зло и завършва с думите: „Блудникът не може да бъде с Христос. За да се живее с Христос, трябва да бъде разпната плътта със страстите ѝ.

Спасението на човека по никакъв начин не зависи от избрания от него форма на живот – независимо дали е девство, или семейство – а зависи само от неговата връзка с Христос. И в двата случая е необходимо девство и целомъдрие. Именно към тях е насочен и тайнственият и аскетически живот на православния християнин, и към тях ни насочва и Богочовекът Христос чрез Своите Заповеди.

9.
Когато праведният Симеон срещнал Богородица, държаща на ръцете си Христос, „той Го прегърна, благослови Бога (Лук. 2: 28). Ако ръцете му не бяха укрепени от самия Свети Дух, той нямаше да може да направи това.

Тази сцена ни напомня на видението на пророк Исаия. Пророкът видял „Седящия на висок престол и превъзнесен”, окръжен от серафими, и изповядал нечистотата на своите устни. После веднага става нещо удивително: „тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти (Ис. 6:6-7). Това видение се отнася за въплъщението на Бог Слово. Пророк Исаия бил призван да проповядва на израилския народ за идването на утешението – Иисус Христос. Той се смята за най-гръмогласния от всички пророци и за пети евангелист. Пророк Исаия с невероятна точност описва картината на Божественото въплъщение.

Връзката между видението на Пророка и въплъщението намира отражение и в Църковното предание. В един от тропарите на празника се пее: „Лъжица тайнствена, въглена Христос приела в утробата си, си Ти Мириам Всички ветхозаветни откровения са откровения на въплътеното Слово, в повечето от тях Той предрича Своето пришествие в плът. Така, изобразеният в тропара горящ въглен е Христос. Държащата въглена тайнствена лъжица е заченалата Го в утробата си Богородица (Този въглен Пресветата Дева дава на праведния Симеон). Небесният жертвеник са били Божията слава и небесата. Затова и ние пеем: „Слезлият от небесата, Владика на всички твари, Него прие свещеникът Симеон

Както пророк Исаия приел разпаления въглен и не изгорял, но бил очистен и станал пророк, така и праведният Симеон приел от ръцете на Пресвета Богородица огъня – Иисус Христос и не бил изпепелен от Него, но се очистил по думите:  „Ето това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти”. Последните думи се отнасят за въплъщението на Бог Слово, и това се потвърждава от факта, че Църквата определя, тези думи да се произнасят от свещеника след причащението с Пречистите Тяло и Кръв Христови. От примера на праведния Симеон и всеки от нас трябва да знае, че за да не ни изгори огънят на божественото причащение, е необходимо да имаме в себе си Светия Дух.

И така, в пророчеството горящият въглен е въчеловечилият се Христос, жертвеникът е утробата на Пресвета Богородица, серафимите също са самата Богородица, тайнствената лъжица са ръцете на Дева Мария, подаващи пламтящия въглен на Симеон Богоприемец.

10.
Като приел в своите обятия Христос, праведният Симеон провъзгласил: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля (Лук. 2:29-31). Тази толкова величествена молитва била възприета от Църквата и поставена в края на последованието на вечерната служба. Освен това тя е включена и сред благодарствените молитви след светото Причастие. Ще се опитаме да направим малък разбор на тези думи.

Чрез Светия Дух на праведния Симеон било предсказано, че преди смъртта си ще види Сина Божий в плът, и това се сбъднало, защото той бил „награден с пророчески дар (св. Кирил Александрийски). Като вижда Христос, Симеон проси от Бога отпущение и освобождение на душата си от оковите на тялото. От това следва, че светиите „смятат тялото си за окови и затова не се боят от смъртта (св. Теофилкт).

Думите „според думата Си, смиром изразяват молбата за излизането на душата от тялото „чрез приетото помазание”. Смъртта за него е упокоение, защото думата „смиром” означава „в покой“. Понятието покой е неразривно свързано с умиротворението на помислите. Всеки ден праведния Симеон очаквал Христос, „непрестанно мислейки за деня на Неговото пришествие(св. Теофилакт). Божието спасение – това е подготвеното от Бога преди всички векове въплъщение. Тайнството на Христос предварително се подготвяло „още преди създаването на този свят(св. Кирил Александрийски).

Въплъщението на Сина и Словото Божие са били и са „светлина за езичниците, тъй като езичниците се намирали под властта на демоните и следователно пребивавали в заблуда и мрак (св. Кирил Александрийски). Но въплъщението е и „слава на Израиля, защото Христос произлязъл от израилския народ.

Думите на св. Симеон са победен химн, изпят след получаването на откровението за въплътения Син и Слово Божие. На ветхозаветните пророци Господ се откривал „изотзад” (частично) (Изх. 33:23) (Бог откривал на пророците духовно отделни елементи от Своето бъдещо пришествие в плът – бел. ред.), а Симеон вече видял пришествието Му с телесните си очи.

Христос е светлината на света не сетивно и не символично, а истински, защото Той прогонва мрака на непознаването на Бога и помрачаването на ума. Той е слава не само за израилския народ, но и за цялата човешка природа (цялото човечество). Без Христос и извън Христос човешката природа е безславна, безформена и безименна. С Христос тя придобива „вид и име (св. Никилай Кавасила).

Веднага, след като видял въплътеното Слово, св. Симеон изпросва отпущение и смърт. Той бил изпълнен с радост и се стремял по-скоро да се спусне в ада и да съобщи на намиращите се там ветхозаветни праведници вестта за пришествието на спасителя на света – на Месията, Христос.

Св. Атанасий Велики казва, че св. Симеон бързал да изпревари младенците, които скоро щели да бъдат избити по заповед на злочестивия Ирод, за да може първи да занесе благата вест в преизподнята. Затова той моли Христос, защото младенците са млади и пъргави, а той е вече „стар, бавен и трудноподвижен. Христос изпълнява неговата молба и сякаш му повелява да отиде и да зарадва измъчения Адам и изстрадалата Ева, като има каже: „Идва изкуплението, Идва Избавителят, идва прошката на греховете, идва Освободителят! Не плачи човечество, защото идва нашият Застъпник, идва и няма да се забави!

От това следва, че праведният Симеон Богоприемец пръв занесъл на адовите затворници вестта за идването на земята на толкова очаквания от тях Христос, и че в скоро време Той ще слезе и в ада, за да освободи всички, като яви по този начин онтологическото унищожение на смъртта.

11.
Праведният Симеон благославя изумените от случващото се Дева Мария и Йосиф и възвестява на Богородица две поразителни пророчества.

Първото се отнася за Личността на Богочовека Христос: „ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия (Лук. 2:34). Това пророчество се изпълнява през целия живот на Христос и продължава да се изпълнява до ден днешен – както в рамките на живота на цялото човечество, така и в рамките на живота на всеки отделен човек.

Богочовекът Христос е падение за невярващите и възкресение, за всички, чиято вяра се основа върху Него. Много показателен пример за това са двамата разбойници, разпънати с Христос на хълма Голгота. Единият разбойник повярвал и се спасил, а другия се усъмнил и бил осъден. Същото става и в духовния живот на всеки един от нас. Христос пада, когато ние паднем в блуд, и възкръсва, когато ние станем целомъдрени. В тези думи се крие и друг смисъл: това е предвиждане на предстоящите в близко бъдеще страдания и мъчителна смърт на Христос, чрез които ще стане спасението на голямо множество хора (св. Теофилакт).

Христос е „предмет на противоречия или „камък за препъване, защото за мнозина животът на Христос е голяма изкушение. Причините за това са много. Преди всичко „предмет за противоречие се явява въчеловечаването на Словото Божие. При въплъщението станали много странни и удивителни неща – Бог станал човек, Девата станала майка и т.н. – предизвикващи у хората недоумение и съмнение. Някой твърдят, че Господ приел истинско тяло, други – че приел призрачно, от което следва, че всичко, което е извършил Той, е било илюзия. Едни твърдят, че тялото Му е било земно и пръстно, а други твърдят че е било небесно. Едни доказват, че Христос като Бог има вечно битие, а според други Неговото Битие започва от Пречистата Дева Мария (св. Кирил Александрийски).

Анализирайки тълкуванието на бл. Теофилакт, св. Никодим Светогорец казва, че когато някой еретик разглежда делата на Христос и се опитва да ги разбере, той постоянно се колебае: Бог ли е Той, или човек?! За неговия земен разум е непостижимо как в Христос има две природи и две енергии (действия) – божествена и човешка. Понякога за него Христос е човек – гладен, жаден, страдащ, приемащ мъченическа смърт и т.н., а понякога – Бог, извършващ чудеса, изгонващ бесовете и възкресяващ мъртвите. Човекът не може да си обясни това с разума си. Но истинският Християнин не е подложен на такива съмнения, защото той знае от опита на светите угодници, че в Христос има две природи, но Той е един по Лице, и затова единия Христос действа съвършено – и „боголепно”, и „човеколепно”.

Следващият сериозен въпрос за пререкание е Кръстът Христов. За едни страданията и смъртта на Христос са спасение и победа над началствата и властите на тъмнината, а други се отричат от Кръста. Техният разум не може да разбере как Христос е бил разпнат?! Затова, както казва апостол Павел, за юдеите кръстът е съблазън, а за елините – безумство. А за нас, верните на Христа, кръстът е „Божия сила и Божия премъдрост (1Кор. 1:23-24).

12.
Второто пророчество на праведния Симеон се отнасяло за Пресвета Богородица: „и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца(Лук. 2:35).

Несъмнено, под думата „меч се разбира болката на Дева Мария, която ще изпита, когато стои при Кръста и гледа страданията на своя Син. Пресвета Богородица не изпитала болка, нито страдание при раждането на Христос, тъй като Го заченала безсеменно и Го родила нетленно. Но тя трябвало да изпита неизмерима болка при Неговата смърт. Именно този меч (болка) ще открие помишленията, които били дълбоко скрити в сърцата на много хора: дали тя Му е истинска, родна майка? По преживяната от нея болка всички съмняващи се ще разберат, че тя действително е Негова истинска майка.

Болката и страданията на стоящата до Кръста Богородица напомнят на случая с двете жени, които искали, цар Соломон да отсъди, на коя от тях е детето. Мъдрият Соломон поискал меч, за да разсече детето на две части и да даде на всяка от тях по половина. Тогава едната от жените паднала пред царя и го помолила да даде цялото дете на другата, а онази била съгласна детето да умре, но само да не го получи нейната съперница. Тогава царят заповядал да дадат младенеца на тази жена, която била готова да запази живота му, защото нищо друго не можело по-красноречиво да докаже нейното майчинство, от болката, която тя преживяла като майка, когато видяла живота на детето си заплашен (3Цар. 3:16-28). така и болката на Богородица показала, че тя е истинска майка на Иисус Христос, и че своята плът Той дължи на нея. А ако Богородица е Негова истинска майка, това означава, че Той е истински човек и че тялото на Христос е истинско, и че Той не е дух.

Св. Атанасий Велики казва, че изразът „за да се открият мислите на много сърца означава, че страданията на Иисус Христос и Неговата смърт ще открият душевните помисли на хората: горещия ревнител Петър ще се отрече от Него, любимите ученици ще го изоставят, Пилат ще се разкая за извършеното, като си умие ръцете, а жената на Пилат ще повярва заради съня, стотникът от съзерцанието на кръста ще изповяда Христос, Йосиф и Никодим ще поемат грижата за погребението на Христос, Юда ще се обеси, юдеите ще подкупят със сребро стражата на запечатания Гроб, за да оклеветят тайната на възкресението на Христос от мъртвите.

Това пророчество се отнася не само за въплъщението и разпятието на Христос, но и за целия живот на Църквата. Пребивавайки в Тялото Христово – в Светата Църква, едни ще се спасят, а други, отричайки нейното спасително действие, ще се осъдят. Приемайки в св. Кръщение Божията благодат, ние никога няма да се лишим от нея, но тя се покрива от нашите страсти, ние се отдалечаваме от нея и тя остава без действие. Затова, когато ние грешим, падаме, а когато се борим и се каем, се издигаме.

Христос ще бъде „за падане и ставане на мнозина, тъй като Него ще го видят всички, но само за някои той ще бъде рай (ставане), а за други ще бъде нетърпим ад (падение).

13.
Това показва, че Сретение не е само един етап от Божественото домостроителство, но и празник на живеещия в Христа човек.

Църквата е установила да се празнува принасянето на Христос в Йерусалимския храм на 40-я ден, както и да се води в църквата всяко дете на 40-я ден от раждането му. Това има двойно значение.

Първо: Благославя се майката след изтичането на дните на очистването ѝ след раждането. Църквата се моли за родилката, защото тя е преживяла силна болка и физическо изтощение, заради установения като следствие от грехопадението начин на раждане на човека.

Второ: Благодарност за раждането на младенеца. Зачатието и раждането на децата са не просто действия на човешката природа, но и Божествено действие, а това означава, че новороденото принадлежи и на Бога. Майката принася пред Него детето, а Той, чрез свещеника, ѝ го връща обновено. Но всъщност детето принадлежи на Бога.

Според св. Григорий Нисийски, ние и сега трябва да извършваме на Бога същото приношение. Вместо двойка гургулици, на жертвеника трябва да се полага чистота на душата и тялото. Вместо двете малки гълъбчета, трябва да принасяме нашето внимание и добросъвестност, и то не само пред Бога, но и пред хората. И както Христос изпълнил всички предписания на закона и се върнал в Своето отечество съвършен и изпълнен с мъдрост, така и ние трябва да се върнем в нашето истинско отечество – Горния Иерусалим, живеейки духовно, в съгласие с Божия закон и преуспявайки в придобиването на мъдрост и благодат, и като достигнем до възрастта на Христовата пълнота, да стане храмове на Светия Дух.

Св. Атанасий Велики казва, че уподобяването на праведния Симеон и на пророчица Анна е наш дълг. Ние трябва да срещнем Христос, имайки в себе си целомъдрие, чистота, незлобие, кротост, боголюбие и човеколюбие. Друг начин за човека, да срещне Христос – истинския живот – няма.

Сретение Христово ни разкрива две основни истини: че Христос е животът и светлината за хората, и че човекът трябва да се стреми към придобиването на благодатта на въипостазираната Светлина и въипотазирания Живот. Църквата утешително пее:

Просвети моята душа,
помрачена от лютите житейски страсти,
та като прогледна, чисто да изповядам Тебе – Бога.

За да се проповядва Бога, е необходимо в началото ясно да Го видиш. Само тези, които съзерцават Бога, или в краен случай тези, които се доверяват на съзерцаващите Бога, могат да бъдат учители на другите. А съзерцанието на Бога се предшества от очистването и просвещението на душата и на телесните сетива. Само при тези условия празникът Сретение Господне може да стане празник на Сретението на всеки вярващ с Господа.

Септември 1994г.

Превод от руски език: Борислав Аврамов
Източник: „Господскиепраздники”, Симферополь, „Таврия”, 2002 г.

Още по темата
Още от Нашата вяра

Обръщането на св. апостол Павел

29.06.2024 г. | Отец Патрик Хенри Риърдън | Нашата вяра

В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата...

Покаянието – изкуплението на времето

28.06.2024 г. | Андрей Горбачев | Нашата вяра

Господ помага на отреклия се апостол окончателно да се избави от тази слабост, която го довела до богоотстъпничество. Въпросите на Спасителя повтарят степените на неговото отстъпление и го довеждат до изцелително съкрушение....

Петдесетница - 2 част

23.06.2024 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Какво се случва в центъра