Слово за Игнат

04.07.2022 г.
Автор: свещеник Алексей Атанасов

Проповед на отец Алексей Атанасов в Третата неделя след Петдесетница – 3 юли 2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
Днешното Евангелско четиво е откъс от Проповедта на планината. В тази обширна проповед е казано какво иска Бог от нас, хората – как ние да погледнем на своя живот, как да погледнем на света. Грижата за този свят и това, че ние се вкопчваме много силно в него, всъщност не е най-важното, ни казва Господ. Тази суета , в която ние се вкопчваме – за храна, за дрехи, за успехи, кариера – всичко това е едно фиксиране, гонене, преследване. А всъщност, много неща, които ние намираме за даденост, те са ни дар от Бога – самият ни живот, нашето здраве и най-вече душата ни. Защото, ако душата ни е повредена, ако ние сме психично болни и умът ни е объркан, за нищо от това не можем да се погрижим – нито с какво да се храним, нито с какво да се облечем, а още по-малко разбираме какви са целите ни в живота. Така че всичко ни е дар от Бога.

Братя и сестри, не зная колко от вас познават Игнат. Той беше част от нашата енория – всяка неделя идваше със своята съпруга като вас на служба в храм „Св. Архангел Михаил”. Стоеше кротко и се молеше на Литургията. Със съпругата си също имаха своите стремежи в живота, своите мечти, своите планове… До един ден преди дванадесет години, когато застават на една спирка, да чакат автобуса.

Малко по-надолу по улицата на един наркоман му прилошава и идва кола на „Бърза помощ”, да се погрижат за него. След като се почувствал по-добре, той отново сяда в автомобила си и потегля. Медиците от „Бърза помощ” виждат това и тръгват с линейката след него – да не би да му прилошее отново. В този момент той стига до автобусната спирка, губи контрол над автомобила и връхлита върху спирката, върху Игнат, и му отсича краката. Съпругата му до него остава невредима, макар че в този момент се държали за ръка.

Медиците от „Бърза помощ” стават свидетели на всичко това, веднага оказват на място помощ на Игнат и го качват в линейката. Впоследствие той три пъти е на прага на смъртта. Говорим за пълна загуба на пулс. Три пъти е бил от другата страна. За да овладеят буйството му, защото болката е била жестока, те му връзват ръцете, но той така ги опъва и напряга, че спира оросяването им и след това стават неизползваеми, не може да хваща и държи нищо с тях. Но след всичко това, което му се случва, Бог със Своята сила го оставя жив – със здрав ум, но не може да използва нито краката, нито ръцете си.

Неговата съпруга дванадесет години полага като ангел грижи за него. Като ангел бдеше над него, както се бди над едно малко бебе – така безпомощен телесно, а всъщност голям мъж със здрав ум… Какво да прави с живота си Игнат оттук нататък? Нима може да има планове вече за този свят? Но той продължи.

Игнат имаше много познания в билколечението и започна да помага на различни хора, които търсеха алтернативно лечение вместо с лекарства, и така припечелваше нещо. Но най същественото и най-важното, което правеше, всъщност е това, че на хората, които идваха при него за билки, той им говореше за Христос и царството Божие. Говореше им за това, че трябва да търсят Бога, да се изповядват, да се причастяват. Дори на хора, заемащи високи постове във властта, той имаше смелостта да им каже, че трябва да отидат в църквата и да се покаят за греховете си. Защото билките помагат на тялото, но кой ще помогне на душата, кой ще помогне истински на човека – това е само Бог. Това им казваше Игнат. На всеки човек, който идваше при него, той проповядваше за Христос. И интересното е, че хора, които бяха много далече от Бога и дори и им харесваше да вършат грехове, след време Бог намираше начин да им покаже, че това, което Игнат им проповядва, е истина. И те идваха в църквата, изповядваха се, причастяваха се и променяха своя живот. Наистина, в тази тежка житейска ситуация Бог остави ума и душата на Игнат здрави, за да проповядва в Негово име.

Преди няколко дни Игнат си отиде от този свят. Тихо и бързо. Неговото опело ще бъде във вторник (5 юли) от 10.30 ч. Със съпругата си те винаги живееха много скромно. Така и си отиде. Игнат беше като всеки от вас. Всяка неделя беше тук, в храма, като вас. Но приживе Бог му даде да бъде на прага на смъртта. И неговите думи бяха: „Оттатък ни очаква рай или ад”. Истина са думите в Евангелието, истина са думите на Господа. Затова, братя и сестри, търсете винаги Царството Божие. Ако живеем смислено, не се отдаваме на суетата, то всичко останало Бог ще ни го придаде – и здравето, и душата да е в нас до последния миг. Амин!

Още от Моята история

Илинден

20.07.2023 г. | Диляна Иванова | Моята история

Както и другите старозаветни пророци, той бил призван от Бога, да възвестява Неговите откровения на хората, да ги наставлява към спазването на Божествения закон, да бди за чистотата на вярата и да подготвя онази духовна зрялост, която би направила възможно идването на Христос.

Силата на тяхната духовност и нищожността на моята

09.05.2023 г. | Женя Маринова | Моята история

Гнездо на духовност и истинска християнска саможертвеност е Девическият манастир „Света Троица” в Ново село. На 9 май 2011 г. Българската православна църква чества за първи път Събора на св. Новоселски мъченици...

Спомен за Мария

16.12.2021 г. | Дария Валмос | Моята история

Съдбата ѝ не беше лека. Сама се бореше за оцеляването си, за жилището си, за хляба си. Често отминавана и пренебрегвана заради странностите си. А кой ли от нас не е странен и грешен? Тя беше една от нас.

Какво се случва в центъра

Вход Господен в Йерусалим

Предпразници на Възкресението