Добрата почва се формира с търсенето на Истината

„Поборник на вселената, страстотерпец, побеждаващ народите”

Ако отидеш в Охрид, и ако си по-внимателен относно културата на този град, и ако се опиташ да надникнеш в същината на живота на неговите граждани, непременно ще забележиш хилядолетното влияние на св. Kлимент и учениците му. То се отразява, например, в прекрасните паметници, които са направени в чест на братята Кирил и Методий, Климент и Наум, авторът на които е показал, че те са в корените на културата на този народ. Културата е това -  как хората си строили своите църкви, как говорят за Климент и Наум, как ги обичат, как общуват помежду си и как се отнасят към Бога днес. В същото време се замисляме по какъв начин един светец и неговото дело формират в годините цялостния манталитет на мястото, на града, на народа. Същото може да кажем и за св. Димитър Солунски Чудотворец, който е повлиял до голяма степен на солуняни за тяхното отношение към вярата, към опазването й и към целия им живот.

Общоизвестно е от житията на светите братя Кирил и Методий, че те са били много впечатлени и, буквално, възпитавани върху мъченическия подвиг на св. Димитър. Има предположения, че баща им е участвал във възстановяването на храма на светеца след поредното му опожаряване. Предполага се, че върху една от старите мозайки от онова време, са изобразени именно те. А другият по-интересен факт свидетелства, че светите братя след създаването на азбуката, най-напред написват Канона на св. Димитър Солунски. И това е първото произведение, създадено на новата славянска азбука. Учените доказват, че именно тяхната почит към светеца по-късно става причина св. Димитър да бъде много почитан в целия славянски свят.

Св. Димитър Солунски е отдал земния си благополучен живот за Живота. Каква представа е имал той за живота, че принципно, доброволно и съзнателно е отишъл на смърт? Какво съзнание за Живота е имал той, че отдал за Него своята младост, кариера и удобство? Вяра и принцип, за които е бил готов да умре, и го е направил.

До ден днешен светият образ на св. Димитър и мирисът на мирото, изтичащо и днес от неговите св. мощи, формират отношението на солуняни към вярата и нейните ценности. Те много точно съчетават своята антична и Аристотелева култура с тази на Христовото Евангелие. Защо го правят, когато имат всички предпоставки да поставят на първо място античната философия и култура.

Спомням си една съвременна фреска от манастир в Метеорите, където наред с пророците преди раждането на Христос, са поставени античните философи Платон, Сократ, Аристотел. На въпроса – защо, отговорът беше, че тяхното философско мислене и търсене е спомогнало да съзрее времето за идването на Христос.

Раждането на нова култура винаги има своята добра почва. Връщайки се към Охрид, искам да обърна внимание на това, че манастирът на св. Климент, в който явно е била неговата книжовна школа, е построен върху много интересно място. Върху  голям християнски комплекс с две огромни, дори за днешно време, базилики с баптистериуми /кръщелни/ и невероятни подови мозайки. На това място, което преди е било западнало поради нашествие на други нехристиянски племена, Климент основава своята книжовна школа, от която са се родили 3500 негови ученици. Можем да си представим, какво е последвало след това дело.  

Делото на св. Климент, както и цялостното дело на св. Седмочисленици и св. цар Борис, е родило неподражаема култура, основана на новия култ на българите и на всички славяни. Азбука, обновен език, Евангелие, цялото Св. Писание, множество нова християнска книжнина, знание за Бога, за света, за човека, за личността, за брака и семейството, за обществото, за смъртта, за живота, за любовта, за мира, за спасението, храмове, живопис, музика и много други. Всичко това, разбира се, е формирало цялостния манталитет на българския народ. Това дело се е явило като нова система на ценности за живота. Като говоря за живота, имам предвид не само нашето пребиваване на земята, а цялостното битие, което само по себе си означава блажена вечност и е отговор на въпроса за смъртта. Каква е била почвата за това семе, която е порастила тази хилядолетна култура.

Днес солуняни и целият православен християнски свят сред множеството мъченици почитат св. Димитър като „поборник на вселената, страстотерпец, побеждаващ народите” и му се покланят, молят за ходатайство пред Господа. Вяра, забележете, „побеждаваща народите”. Няма какво да се чудим. Прабългарите са били победени от християнството. За това някои казват: „Слава Богу”, а други се опитват да излязат от „благото иго” на Христос.  Християнството е победило със Знанието за Истината, която прави хората „…свободни”. Със сигурност е имало добра почва за такъв невероятен успех на равноапостолните мъже. Склонен съм да мисля, че добрата почва се формира с търсенето на Истината. Търсещият винаги ще намери, ще приеме и ще пази Истината.

Днес е трудно с приемането на християнската култура. Странно. Тя  все още е в нашия манталитет.

Публикация от 25.10.2014 г.