Сбогувахме се с Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит

16.03.2024 г.
Източник: bnr.bg

 

На 13 март т.г., след тежко боледуване, почина Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. На 15 март тленните му останки бяха изложени за поклонение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, където хиляди се стичаха през целия ден да се сбогуват с първойерарха на Българската православна църква. Днес,16 март, беше отслужена заупокойна св. Литургия, от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, а след края ѝ – и опелото на блаженопочиналия Патриарх Неофит, от . С литийно шествие тялото на Негово Светейшество беше пренесено от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитската катедрала „Св. Неделя“, където беше положено в малка гробница в двора на храма.

Бог да го прости и упокои Български патриарх и Софийски митрополит Неофит! Вечна и блажена да бъде паметта му!

 

Слово на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на заупокойната св. Литургия в памет на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит

 

Ваше Всесветейшество,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Скъпи в Господа представители на Поместните православни църкви,

Ваше Величество,

Уважаеми г-н Президент на Република България,

Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н Министър-председател,

Почитаеми представители на държавната и общинската власт,

Боголюбиви отци,

Опечалени братя и сестри,

Със съкрушени сърца, с голяма болка и дълбока скръб и тъга, но и с неизменна вяра и упование в нашия Господ Иисус Христос и даруваното ни от Него спасение, изпращаме днес, в последния му земен път, Светейшия наш отец и патриарх Неофит. Прекланяме се пред духовното величие и чистота на неговата светла личност и от дълбочината на сърцата си благодарим на Всеподателя Бога задето ни бе удостоил с честта и радостта да го имаме сред нас, като наш духовен водач по пътя ни като човеци и християни. Земната ни раздяла с него преживяваме тежко и мъчително, но и вярваме, че отсега и занапред православният ни народ има – в лицето на Негово Светейшество – още един усърден молитвеник и горещ ходатай пред Божия престол, който и във вечния живот ще продължава да се застъпва за своето паство, да желае и измолва за Православната ни църква, за земното ни отечество и лично за всекиго от нас Божията милост и любов, благодатна помощ и закрила.

Вярваме и знаем, че нашият Бог е Бог не на мъртви, а на живи. Затова защото в Него „всички са живи“ (Лука 20:38). А затова и в скръбта си, която по човешки е неизбежна, ние не сме безутешни и не скърбим като такива, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13). Защото нашата християнска вяра и нашата съкровена надежда са не в човеци, а в Живия и истинен Бог, „Който пребъдва довеки“ (1 Петр. 1:23) и „Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните“ (1 Тим. 4:10). Такъв ще помним и всякога ще носим в сърцата си и Негово Светейшество, който през целия си съзнателен земен живот беше верен на Бога, на своето християнско звание и своите монашески обети, който живееше според вярата си и беше за всички нас образец във всичко онова, към което се стремим и ние: смирение и чистота, милосърдие и човеколюбие, безкористна любов, търпение и мъдрост.

Независимо от земната ни раздяла с него, светлината и радостта, благостта и мирът, които струяха от Негово Светейшество, ще ни съпровождат и занапред. Напътствията му ще бъдат постоянен коректив на нашите мисли и действия. Във всяка трудна ситуация ще се запитваме какъв би бил неговият подход за нейното разрешаване и ще търсим неговото невидимо наставничество. Светейшият наш патриарх Неофит живя и служи на Църквата и на повереното му паство с истинска християнска любов и вярност към Христа Спасителя и Неговия Нов Завет с човеците, който е Завет и закон не на друго, а на любовта. Той добре съзнаваше необходимостта от приемственост спрямо заветите на своите предшественици, следваше оставения му от тях пример и се стремеше да им подражава във всичко. Затова и единственият начин, по който можем да му благодарим за всичко сторено от него за нас, е и ние да му подражаваме с живота и делата си, да следваме примера му и принципите, които той следваше като наш, от Бога даден ни духовен отец и архипастир.

Църквата Христова е богочовешки организъм, оставен ни от нашия Господ за наше спасение и наследяване на Царството Божие. В Църквата Христова всички ние сме чеда на нашия Небесен Отец, независимо от призванието си и от мястото си в нея, и сме призвани от Всевишния Бог „за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего“ (1 Кор. 1:9). Животът в Църквата е светотайнствен живот в „единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:2), в „единство на вярата и на познаването Сина Божий“ (Еф. 4:13). Това заповядано ни от Господа съвършено единство беше свят стремеж и на Светейшия наш отец Неофит, който най-много от всичко държеше на него. Към него се стремеше, с всички свои мисли и действия, и искаше да вижда и в нас осъзнаването на необходимостта от него и стремежа към неговото осъществяване в живота ни. Това остава и най-важният негов завет към нас, заедно с беззаветната любов, която имаше към всекиго и към всички, и която сам пръв той ни засвидетелстваше. Нека свято да пазим този негов завет и да се стремим, според силите си, да умножаваме оставеното ни от него богато духовно наследство.

Всесърдечно благодарим на всички, дошли днес тук от близо и далеч, за да споделят сълзите и болката ни от земната ни раздяла с Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Особено сме признателни на Негово Всесветейшество Вартоломей – Архиепископа на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх, който с личното си присъствие и с участието си в Опелото на Светейшия наш патриарх Неофит засвидетелства още веднъж нашето единство с Църквата-майка – Константинополската Вселенска патриаршия, чиято първородна дъщеря – светата Българска православна църква, днес отдава последна почит и поклон пред един от своите най-достойни предстоятели.

Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост, Покровът на Божията майка и молитвите на всички отвека просияли Божии угодници да бъдат с всички нас!

Бог да прости и да упокои Светейшия наш първойерарх Неофит новопреставен, да му прости всяко волно и неволно прегрешение, да му въздаде за неговата чиста любов към Господа и Неговата света Църква, да присъедини него – ангелогласния Светейши Български патриарх – към Ангелския хор, който непрестанно възпява Неговата слава, и да го настани там, дето почиват всички праведници!

Вечна и блажена да бъде паметта му!

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

Още по темата
Още от Събития

Тодорова събота

22.03.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Събития

Тодорова събота не е Тодоров ден. Тодоров ден се празнува на 17 февруари. Тодорова събота е, за да ни напомня, че Христос е жив. Че светиите са живи и ни помагат в нашия живот, стига да пожелаем да ги чуем. Стига да пожелаем да ги призовем да дойдат, и да не се усъмним, че е възможно...

Заупокойна молитва за Левски и загиналите за свободата на България

19.02.2024 г. | Архангел.бг | Събития

На 18 февруари храм „Св. Архангел Михаил”, Варна, беше домакин на инициативата „Разкажи ми за Дякон Левски”. Беше отслужена заупокойна молитва за загиналите за свободата на България, а в залата на втория етаж беше представена беседа за Васил Левски...

Девет години от упокоението в Господа на отец Георги от Жегларци

12.02.2024 г. | Десислава Неделчева | Събития

Веднъж отидохме при отец Георги в Жегларци... Извинихме се, че му прекъсваме работата, че сме дошли по никое време, а той, зарадван, ни подкани да влезем в къщата. После, като насядахме около него, каза: „Вие не сте дошли сами, Христос ви е довел тук.”

Какво се случва в центъра