Духовно просветен център

Пример за непоколебима вяра

06.05.2021 г.
Византийска икона, фрагмент. XIV век. Гърция 
(pinterest.com)
Автор: Св. Лука (Войно-Ясенецки)

В деня, когато се отбелязва паметта на свети великомъченик Георги Победоносец

Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. (Иоан. 19:20)

Тези слова на Господ Иисус Христос били казани не само за светите апостоли, но за всички, които Той често наричал Свое малко стадо.

Малко стадо – това са онези, които са повярвали в Господ Иисус Христос, приели са в сърцето си Неговия закон, закона на любовта; тези, които изпълняват Неговите заповеди за блаженствата.

А в това малко Негово стадо, като звезди от първа величина, сияят светите мъченици, които ни служат като най-велик пример за дълбока вяра в Господ Иисус Христос и безпределна любов към Него, за самоотверженост в страданията, в неописуемите мъчения и изтезания.

Сред огромния сонм свети мъченици, чието число вероятно надвишава десетки хиляди, сияят светите великомъченици, които са претърпели за Христа особено ужасни страдания и чиито подвизи имат най-голямо значение за целия християнски свят. Сред великите се откроява днес честваният от нас свети Георги Победоносец.

Защо придавам толкова голямо значение на подвига на светите мъченици?

Преди всичко, защото със своята кръв, с безмерната си любов към Господ Иисус Христос те в огромна степен съдействали на проповедта на Христовите апостоли.

Помислете, ако нямаше десетки хиляди свети мъченици, нима проповедта за Христовото Възкресение, за Възкресението на разпнатия Господ би имала такава всепокоряваща сила?

Нима биха могли всички народи в продължение на краткото време да повярват в разпнатия еврейски Учител като в истински Син Божий, като в Спасител на целия човешки род?

Езичниците биха се надсмивали над вярата в Разпнатия, ако тази вяра не бе утвърдена с Възкресението Му от мъртвите, ако апостолите нямаха възможността да проповядват за Него като за Разпнат и Възкръснал, като за умрял и Възкръснал, като за Победител на смъртта, Победител на дявола.

А в това велико дело светите мъченици взели най-дълбоко, най-дейно участие, понеже вие знаете какво впечатление създало върху очевидците-езичници и даже върху самите палачи тяхното страдание, когато безстрашно и мълчаливо, а понякога даже с благодарение те претърпявали ужасяващи изтезания.

Днес, заедно с паметта на св. Георги Победоносец, отбелязваме и

паметта на Александра, жената на окаяния Диоклетиан, който повече от всеки друг римски император измъчвал християните.

Вие знаете, че страданията на великомъченик Георги внезапно обърнали във вярата в Христос и тази чиста по сърце жена, и тя без страх се разкрила като християнка пред страшния си съпруг и претърпяла мъченическа смърт за нашия Господ Христос, заедно с великомъченик Георги.

Защо е така огромно значението за целия християнски свят на мъченическата кръв? Защото тази кръв оросява и освещава земята, защото от тази кръв се бои повече от всичко и трепери сам дяволът и неговите тъмни ангели.

И в още едно отношение имат дълбоко значение подвизите на светите мъченици. Те ни служат като най-ярък пример за непоколебима вяра в Христос и любов към Него. И ако проявяваме малодушие и страх там, „иде же не бе страха”, трябва да се срамуваме.

Самите мъченици не се бояли и не се съблазнявали от никого и от нищо.

Император Диоклетиан – мъчителят на св. Георги, го обичал и ценял като най-храбър воин. Когато видял, че и най-страшните мъчения не сломили вярата му в Христа, той стигнал дотам, че предложил на Георги, ако принесе жертва на боговете, да го направи втори по власт във великото Римско царство.

Но в отговор на това обещание св. Георги му се надсмял и го отхвърлил, дори и да бил първи по слава и чест след римския император, защото верността му в Христа била по-твърда от диамант и любовта му към Него – безгранична.

От вашите пастири вие неведнъж сте слушали за страшните мъчения, понесени за Христа от светия Победоносец Георги. Аз няма да се разпростирам върху тях. Добре си спомняте как той се мъчел цели дни с нозе, обути в тежки окови, с огромен камък на гърдите, който едва не го смазвал; помните, как го измъчвали, привързан на огромно колело, под което имало набити гвоздеи и ножове, раздиращи светото тяло; как му обували железни нагорещени обуща с открити гвоздеи в тях и го карали да тича по улиците на града, как го държали в яма с негасена вар, в която той трябвало да изгори, ала когато след три дни Диоклетиан поискал да разбере, жив ли е още св. Георги, му доложили, че е невредим. И когато великомъченикът се изправил пред Диоклетиан, императорът не повярвал на очите си.

Труден бил подвигът на великомъченик Георги. За този подвиг Господ Иисус Христос благоволил Сам да му се яви в тъмницата, да го ободри и благослови в края на мъченията.

Светият великомъченик не се боял от нищо. А ние, слабите, негодните християни, така ли се отнасяме ние, когато нещо ни заплашва -- дори и много по-малко и далечно?

Нима неотдавна сред нас стотици хиляди не се отказаха с лекота от вярата в нашия Господ Иисус Христос и в анкетните си карти не се обявиха за невярващи, боейки се, ако признаят, да не им навреди? Тях никой с нищо не ги заплаши, от тях се искаше само да напишат в анкетата: „вярващ” или „невярващ”. Ала това се оказа достатъчно, да извършат най-тежкия грях на отричането от Господ Иисус Христос, забравили страшните Му слова: Който се отрече от Мене пред човецитe, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Мат. 10:33).

Нима ние не предпочитаме нищо неструващите и бързо преходни блага на този свят пред вечните блага? Нима си поставяме за цел в живота да следваме пътя, който Той ни посочи? Нима помним винаги Неговите слова: Аз съм Пътят и Истината и Животът (Йоан 14:6)?

За светия мъченик и победоносец Георги Той бил истинският Път и Живот. Мъченикът не искал да знае и следва никакви други пътища; той не се боял от никакви угрози и страхове и смело следвал Христовия път.

Затова и ние се прекланяме пред всички мъченици и особено пред такива велики, като св. Георги Победоносец, и им въздаваме горещата си любов.

Те укрепват вярата и любовта ни със своите чудеса, защото повечето от тях правят чудеса. Знаете от своите пастири за третото чудо, извършено от великомъченик Георги, който освободил един юноша от плен. Помните как в деня на мъченика родителите на момчето приготвили богата трапеза в памет на свети великомъченик Георги, и по време на обяда светецът на бял кон освободил юношата от плен и в един миг, чудодейно, го пренесъл в дома на неговите родители.

Такива чудеса нима не служат като велико и могъщо укрепление на вярата ви в това, което казва Господ Иисус Христос? Нали Той говори, че вярващите в Него ще извършват такива чудеса, каквито върши Той. И мъчениците извършват най-велики дела и утвърждават истинността на тези Христови слова.

Нека се засрамим заради малодушието, което проявяваме и пред най-малкия страх в нас.

Нека възлюбим от все сърце нашия Господ Иисус Христос и Неговите мъченици, а най-вече светия великомъченик Георги Победоносец, чиято памет празнуваме днес.
Амин.

6 май 1954 г.

Източник: „Проповеди за цялата година”, храм „Св. Параскева”, Пловдив, 2019

Още по темата
Още от Православни светии

Сърцето като орган на висшето познание

11.06.2021 г. | св. Лука Архиепископ Кримски и Симферополски | Православни празници

За сърцето се говори едва ли не на всяка страница на Библията. От пръв поглед читателят не може да не забележи, че на сърцето се придава значение не само на централен орган на чувствата, но и на най-важен орган на познанието...

Св. Константин Велики в историята на Църквата

21.05.2021 г. | протопрезвитер Тадеуш Харденбрук | Православни празници

Свeти равноапостолен Константин Велики е първият християнски император на Рим. Неговият принос за световната история и за историята на Православната църква е действително забележителен...

За апостол Тома и изпитанията на вярата

09.05.2021 г. | сп. „Фома” | Православни празници

Тома не е бил невярващ. Той се съмнявал, че Христос е възкръснал. Тома обичал Учителя и не искал да се окаже излъган. Неговото съмнение е оправдано. Но по-важното е, че той не оставил нещата дотам. А ние?

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори