Преобразената любов (+Видео)

Запис от беседата с гл.ас. д-р Смилен Марков в рамките на Великденските четения в храм „Св. Атанасий”, гр. Варна (19.04.2019 г.)

По темата за любовта сякаш е най-лесно да говорим. В християнството имаме много материал за любовта, много се говори за любовта. В Новия Завет има даже цели книги, които основно са посветени на любовта, например Първото послание на св. ап. Петър, Посланието до коринтяни на св. ап. Павел. Въобще темата за любовта сякаш е лесна и разбираема. Едва ли се нуждае от обяснение това, което казва ап. Йоан в Първото послание: „Бог е любов”. Какво друго може да бъде Бог?! С какво друго може да бъде свързан? За нас това е саморазбиращо се...

Но за любовта говори не само християнството. Кой не говори всъщност за любовта?! Фактически няма религия, философия, политическа доктрина, социална доктрина, дори, ако искаме, стил в поп музиката, където да не се говори за любовта – любовта е навсякъде... Въпросът е, има ли някаква специфика християнската любов, или не? И този въпрос не е теоретичен, той е важен, защото, за да разберем какво значи „Бог е любов” или „Нова заповед ви давам, да любите един другиго”, трябва да знаем какво представлява тази любов, да можем да я определим.

По тези въпроси ръзсъждават култури и цивилизации много преди християнството. „Пир” на древногръцкия философ Платон е като синтез на идеите за любовта в античната нехристиянска култура. Там първото определение на любовта е това – привличане, влечение. Кое по принцип ни привлича? Привлича ни това, което ни се струва по-добро, по-красиво от нас... Явно в това любовно привличане има разбиране за йерархия, разбиране за по-високо и по-ниско. А щом нещо ни привлича така, това предполага, че в себе си трябва да изпитваме недостиг, дори да не го осъзнаваме и признаваме... Според гърците, това е свързано с дълбокия стремеж на човека към хармония. Но за да ме привлича нещо така, то трябва да отговаря на нещо, което го има и в мене. И хем обичаното е недостъпно, хем вече е в известна степен постигнато. Ето в тази релация, казва Платон, обичащият намира сродни души – хора, които се стремят към същото благо и са в сходна пропорция спрямо него, и в това те естествено се сближават, сприятеляват, влизат във връзка, в която взаимно се допълват... Но това идва от желанието то да доведе до някакъв резултат, тоест любовта е зачеваща, тя зачева и ражда нещо, нещо по-добро от двамата...

Такова ли е християнското разбиране за любовта? В Първото послание на св. ап. Петър, където за любовта се говори изключително подробно, се казва, перифразирам, че който смята, че е познал Бога, а мрази брата си , или ближния си, той дълбоко се лъже, че Го е познал, защото, казва апостолът, общото между нас и Бога е именно любовта. Така, както Бог е обикнал нас, така и ние, с такава любов, трябва да отговорим към Бога, към другия човек и към себе си. Тоест любовта в християнството има три нива – любов към Бога, към ближния и към себе си. И при това е една и съща любов. Каква е точно тази любов? (...)