Духовно просветен център

Писма за духовния живот. Писмо седмо

12.01.2021 г.
източник: cyplive.livejournal.com
Автор: Герхард Терстеген

Текстът е част от „Духовно-наставническите писма за вътрешния живот и истинската същност на християнството” на немския богослов-пиетист Герхард Терстеген (1697-1769). В писмата си авторът споделя своите мисли за вътрешния духовен живот на християнина. Настоящото писмо е продължение на Писмо шесто. Авторът продължава да наставлява същата дама относно борбата с греха и нуждата да се уповава на Господа в тази борба, а не на своите аскетически усилия. Според игумен Пьотр (Мещеринов), автор на руския превод, за православните читатели ще бъдат полезни думите на Терстеген в края на писмото, че целта на духовното наставничество е да води човека към Бога, а не към човешки отношения с духовния наставник; забравянето на тази истина често става причина за много неуредици в духовния и църковния живот.

Писмо седмо

Към същата особа, по същата тема.

Възлюбена в благодатта на Иисуса сестро!

От Вашето писмо узнах, че моето последно послание към Вас е принесло голяма полза и благословение на душата Ви – това много ме радва, но съвсем не поради обстоятелството, че аз съм негов автор, а поради това, че според силите си в него съм изложил божествените истини, отнасящи се за всички нас, и в частност за Вас – истини благотворни и спасителни по своята същност. Господ да Ви укрепи в Своята истина и да Ви дарува Христовата детска простота (вж. Мат. 18:3) [1] – тогава с времето ще познаете Неговите чудеса в много по-голяма степен, отколкото може да се обясни с думи.

Често с голямо състрадание мисля за онези християни, които, бидейки в голяма степен истински верни на Бога, ежедневно и в течение на дълги години се измъчват, като прилагат множество безполезни усилия и изпадат в голямо безпокойство. Те не знаят колко е лесно да получат помощ – а именно като пребивават в сърцето си тихо и по детски невинно с Иисус и в Иисус, Който е толкова близо до нас. Ах! Отрудени и обременени от това незнание! Елате и се обърнете вътрешно към Иисус с упование, като деца, и ще намерите покой за душите си! (вж. Мат. 11:28-29; Мат. 18:3) [2]

Никой обаче не може истински да познае казаното, докато не дойде часът и Господ не просвети душата. Благодарете Му, че Той Ви е открил този път и Ви е дарил възможността да вкусите от него. Съхранявайте така получената благодат в безмълвието на сърцето, без да говорите много за нея, защото повечето хора станаха небрежни към слушане (вж. Евр. 5:11) [3]. И когато тази новооткрита за Вас светлина възсияе, не оставяйте прекалено място за движение на чувствата. Грижливо покрийте огъня, за да гори с тих, несекващ пламък. Няма да бъде чудно, че Вашата паднала природа или разсъдъкът Ви ще се противят и бунтуват. Те са привикнали да изпълняват водеща роля на кормчии, и считат, че душата е длъжна не само да им се подчинява всецяло във всички нейни действия, но също така да се отчита пред тях. Изгонете ги вън – нека негодуват там. Децата не философстват, а се доверяват безусловно на майката. Ще дойдат дни, когато цялата човешка мъдрост в душите ни и извън тях ще бъде посрамена от детската невинност на Христос! Амин!

В отговор на Вашите питания относно правилната посока на духовните занимания – дали те да бъдат насочени към собствената ни греховност, или към любовта Божия в Христа Иисуса, – трябва да отбележа, че за новоначалния е много важно да изследва своето вътрешно и външно устроение, т.е. думите, делата, мислите и желанията. Трябва да бъдем в състояние да виждаме греховете си и нашето повредено естество с точност, за да може душата да се съхрани и да израства в самопознание и в страх Божий. Много е хубаво и полезно, човек да се научи на всичко това. И все пак подобен род занимания не могат да доведат никого до съвършенство, праведност и святост. Чрез тях може само да се постигне по-добра надежда (вж. Евр. 7:19) [4]. А най-добрата надежда, най-добрият път и най-добрата духовна работа се състоят в следното: с вяра, като се уповаваме на очистващата ни сила на Кръвта на Иисус Христос (вж. Евр. 9:14) [5], с детска простота да се приближаваме към Бога (както ни наставлява ап. Павел в Евр. 7:19) и да имаме най-близко общение с Него в своето сърце. Смятам, че работата в тази посока ще Ви бъде много по-полезна и поучителна, отколкото „зациклянето” върху греховете, както съм Ви обяснявал и преди.

Може ли да бъде неугодно Богу да оставяте себе си и своите „велики грехове”, за да се отдавате на размисъл за Него и да пребъдвате в Него? Освен това Ви е известно, че сама не можете да си помогнете, а може да Ви помогне единствено Той – Вашият Спасител. Напразни са опасенията Ви, че така ще познаете себе си и повредената си природа в по-малка степен, отколкото при педантично изследване на себе си и вглъбяване в собствената греховност. Напротив, така ще познаете много по-добре своята паднала природа. Вашата истинна същност ще се разкрие по-ясно, без да прилагате особени усилия в тази насока – тя ще стане явна в истинската Божия светлина и при действието на Неговото присъствие. По този начин грехът ни смирява, без да разорява нашия мир и без да ни хвърля в малодушие и униние. Християнинът не затъва в тези чувства, а сякаш ги оставя встрани, за да се съсредоточи в дълбините на своята душа и да се потопи в най-сладостната Христова любов. Господ иска да Му се доверим всецяло и да се обърнем към Него като деца (вж. Мат. 18:3), независимо колко сме окаяни поради нашето падение. И така, Той милостиво благоволи да се всели и да действа в нас, като ни направи истински Свои и сродни Нему (вж. Еф. 2:19) [6]. И нека падналият ни разсъдък да се препъва в човеколюбивото снизхождение Божие и да го смята за безумство (вж. 1 Кор. 2:14) [7] – ние не ще позволим на мнимото смирение да възпрепятства славата Божия и нашето благоустроение!

В заключение бих искал да Ви окуража да прилагате най-голямо усърдие, за да пребивавате по детски с Бога в дълбините на своята душа. Когато чувствате в себе си детско благоговение пред Божието присъствие, тихо благобитие, умилен подтик към вътрешно внимание и сърдечно безмълвие, тогава знайте, че Вашият божествен Приятел иска да ви посети. Дайте му място в душата си, доколкото е възможно, и смирено следвайте Неговото действие. Потушете и усмирете Вашите чувства, мисли, воля и всякакво друго самоволно движение. Това пресичане на движенията съвсем не означава безделие. Да се разпръснат пред Божието присъствие всички човешки образи и мисли! Бог е непостижим. Само вярвайте, че Той присъства във Вас! Казаното се отнася за Вашето вътрешно устроение. Ако Вие го съчетаете обаче с Вашите ежедневни дейности, всичко външно у Вас също ще бъде добро и угодно на Бога.

Виждате ли, исках да Ви напиша няколко реда, а се получи толкова дълго писмо, и засегнахме твърде важни истини… Бог да ги открие на душите ни и да ни просвети в тях!

Книгите, които ми посочвате, са хубави. Сега обаче не четете много. […] Не се разсейвайте с четене. Трябва да четете малко и само онова, което способства за задълбочаване на вътрешното внимание. [...] И така, обръщайте се към Бога, прибягвайте към Бога – не към мен. Помолете се за душата ми, а след това забравете за мен и за всичко във връзка с моята личност. В бъдеще, когато ми пишете, не ме величайте с думи, а ме наричайте просто Ваш приятел, какъвто се надявам да остана в благодатта на Господ Иисус Христос.

Мюлхайм, 11 февруари 1730 г.

(1, I, 96, със съкращения)

превод от руски: Владка Гочева 
източник:
bogoslov.ru 

-----------------------------------------------
1 - И рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. (вж. Мат. 18:3)

2 - Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си. (вж. Мат. 11:28-29); и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18:3)

3 - По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане. (вж. Евр. 5:11)

4 - Защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога (вж. Евр. 7:19)

5 - Колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог! (вж. Евр. 9:14)

6 - И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога (вж. Еф. 2:19)

7 - Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно (вж. 1 Кор. 2:14)

Още по темата
Още от Култура

Двадесет и петият час

09.05.2021 г. | Константин Вирджил Георгиу | Култура

От мига, в който човекът бива сведен до технико-социалната си стойност, може да му се случи какво ли не. Той може да бъде арестуван и пратен в лагер, убит, принуден да върши всякаква работа – заради някакъв петилетен план, в името на подобрението на расата или на други цели...

На Пасха със синдрома на Даун

30.04.2021 г. | о.Джон Брек | Култура

На всеки Велики петък тя преживяваше трагичната тайна на страстите така, както повечето от нас никога не биха могли. Тя вървеше редом с Христа, говореше с Него. Беше заедно с Него и Той – с нея, също както жените, седящи срещу гроба Му, леещи горестни сълзи с надеждата да се случи чудо...

Димитър Кантакузин и неговият „Химн към Богородица”

14.04.2021 г. | Миодраг Павлович, Димитър Кантакузин | Култура

Поемата на Димитър Кантакузин, посветена на Богородица, изненадва читателя. Изненадва го с красотата си, с внушението за величие, със сигурността на формата и поетическия си изказ, със зрелостта на своята мисъл и докосването до тайната на онова, за което пее...

Какво се случва в центъра