Духовно просветен център

Писма за духовния живот

12.12.2020 г.
Автор: Герхард Терстеген, иконом Василий Шаган

Текстът е част от „Духовно-наставническите писма за вътрешния живот и истинската същност на християнството” на немския богослов-пиетист Герхард Терстеген (1697-1769). В писмата си авторът споделя своите мисли за вътрешния духовен живот на християнина – за нуждата от вътрешно търсене и намиране на Христа и следването Му със сърцето. И преди да решите, че този автор няма какво да ви каже по въпроса, прочетете предговора на отец Василий, а след това и самия текст.
 

Предговор

В последните няколко години от своята свещеническа практика все повече срещам при вярващите проблема на особено измъчващо чувство за вина. При мнозина то е постоянен смазващ фактор, който като вътрешен акт на насилие блокира всякаква радост и оттам всякакво творческо начало. Обикновено такива хора, в постоянна грижа за своето очистване, живеят в дълбоко изследване на своята греховност, търсейки и залавяйки се за всяко движение на своите греховни чувства, мисли и дела. Много често те изваждат на показ пред себе си и пред Бога определени неща и от настоящия живот, и от миналия, и от детството, и от най-ранната младост, и то такива, които отдавна са превъзмогнати в благодатта на новия им живот. Заедно с чувството за вина те носят в себе си и неистов страх от Божието възмездие за техните грехове. Няма как да не призная, че това упорито изследване на собствената греховност води до отчаяние не само хората, които го правят, а и мен, в моите свещенически опити да им помогна, до безсилие и невъзможност да направя каквото и да било. Все повече ми прави впечатление, че неспирното търсене на грехове при много практикуващи християни не е само основно духовно дело, а като че ли и основната им цел.

В началото си мислех, че това се случва в особени случаи, при хора с по-висока душевна чувствителност или с някакви душевни разстройства, но с времето започнах да разбирам, че това е доста по-често срещащ се проблем. И ако при някой това е сериозен проблем, то при други това изглежда като добре приета духовна практика. И в двата случая, макар да изглеждат различно като духовно състояние, забелязвам, че този подход не само затормозява хората и води до безобразна скука и липса на всякакъв плод, но много често поражда разочарование, равнодушие и сложни душевни проблеми. Такива хора тъпчат на едно място и често твърдят, че за 10-20 години в църквата те с нищо не са се променили.

Без да се впускам в подробни разсъждения, защо се случва така и дали това е отпечатък на особена духовна традиция, споделям с Вас едно от писмата на немския теолог и пиетист от XVIII в. Герхард Терстеген. И искам да припомня, че нашата духовна традиция предполага след очистването от греховете още две съществени стъпки нагоре – просвещение със светлината на истината и освещение като постигане на подобието, към което сме призвани. Целта на нашия живот и на нашето спасение е да повярваме, че истинският живот е възможен, и ние трябва да живеем не в постоянно чувство за вина, а в мир и радост – с надежда на своето призвание и на Този, Който ни спасява. Остава най-главното – да обикнем Бога, Който е дошъл да ни очисти от греховете. Това писмо ни открива как да вършим делото на своето очистване, без да изгубим себе си и пътя към просвещение и освещение?

о. Василий Шаган

 

Писмо шесто

Съвети относно начина, по който трябва да възприемаме своите грехове, и какво следва да бъде нашето поведение във време на изкушения.

В Божията благодат многовъзлюбена сестро!

Снощи получих Вашето любезно писмо и, тъй като не зная кога ще имам случай да Ви срещна лично, веднага бързам да Ви отговоря накратко.

В последно време нямах възможност да Ви посетя [тук Терстеген описва обстоятелствата, поради които не е имал възможност да напусне Мюлхайм. – Бел. пр.], което се случи, разбира се, по Божие допущение. Целта на това допущение е да се поучите по един въпрос, който не веднъж сме обсъждали, а именно: да не обръщате внимание и да не се осланяте на хора или на каквито и да било обстоятелства, а да се уповавате единствено на Бога и на Неговата блага воля, като се стараете преди всичко истински да Го познаете (вж. 1 Йоан 5:20) [1] и да пристъпите към общение с Него (вж. 1 Кор. 1:9) [2]. Нито едно творение не е способно да Ви даде подобно общение. Впрочем предизвикахте у мен известно удивление – въпреки многобройните проявени от Вас признаци на доверие към мен и към моите думи, изпадате в нелепи мисли, че вероятно избягвам общуването с Вас поради вашата греховност и падение. Същевременно не веднъж съм Ви доказвал обратното, като сега още веднъж използвам случая да Ви уверя в това. От така създалото се положение следва да разберете, че е необходимо да възприемате всичко с по-голяма простота, отколкото проявявате към момента, да не разсъждавате толкова много и никога да не мислите нищо лошо, за когото и да било.

Ако Вие правилно схванете няколко положения, касаещи греховността и падението, и ако действате съгласно тях, Вашето духовно състояние би се подобрило в значителна степен. Става въпрос за следните положения: 1) не се съмнявайте, че душата Ви е преизпълнена с грехове; 2) не обичайте греха; 3) не разорявайте вътрешния си мир поради Вашата греховност; 4) не мислете за греховете. Ако изпълните тези наставления, скоро пред Вас ще се открият дверите към освещението и Вашата душа ще придобие покой.

1) Вярно е, че у Вас има повече греховност, отколкото си мислите. Ако не беше Господ и Неговата благодат, ние нямаше да преставаме да грешим. На пръв поглед ние сме уверени в нашата греховност – но начинът, по който живеем, указва противоположното. Защо иначе се случва така, че падаме в отчаяние и отпускаме ръце, когато почувстваме у себе си нещо нередно или по-конкретно в моментите, когато Бог ни разкрива с болезнена яснота нашето падение и ни дава възможност да се убедим в него? Сякаш дори не вярваме, че в нас се спотайват грехове. Мислим, че вече сме напреднали по пътя към Бога или че сме преуспели в много добродетели. Ето че Бог ни показва тези добродетели като егоизъм и нечистота. Всички наши дела, бидейки наши, са нечисти (вж. Иов 14:4; Ис. 64:4) [3], дори ако са насочени към добро. Онзи, който е истински уверен в това, непременно ще се въздържа от самостоятелни подвизи и изцяло ще се предава на Господа, както подобава на истинския християнин. Такъв човек ще се смирява сам до такава степен, че ще се счита за недостоен за всяко благо, и още повече – с готовност ще приема всеки кръст, възложен му от Бога или от хората.

2) И въпреки че сме преизпълнени с грехове – не обичайте греха! Ето какво имам предвид: когато грехът и злото въстават в душата Ви с цялата си мощ, а от всички страни Ви нападат единствено изкушения – тогава обръщайте всецяло сърцето си към Бога: „Господи! Въпреки всичко, не искам да съгреша”. С кротост, но решително отвръщайте Вашия вътрешен човек от злото и сърдечно се обръщайте към Бога – доколкото това е възможно за Вас. В Него и с Него не може да Ви сполети никакво зло. Ако сте твърде немощна, за да го направите, тогава търпете смирено, подобно на скала, удържаща ударите на разбунтувалото се море, или подобно на дърво, обуреваемо от град и буря – докато отново не настъпи тишина. Ако Ви се струва, че волята Ви се скланя към грях, още повече викайте с все сърце: „Господи! Не искам да съгреша!”.

3) Не разорявайте вътрешния си мир заради Вашата греховност. Безпокойството, страхът и разоряването на вътрешния мир във време на изкушения и при осъзнаването на своята греховност водят единствено към умножаване на злото и, вместо да понесем и претърпим изкушението, падаме в действителен грях. Безпокойното и тревожно сърце е вече наполовина победено и не е способно на никакво добро. Когато коварната змия усети, че душата изпитва страх от всяка сянка, на нея не ѝ е нужно да прави нещо повече. Тя краде от времето на тази душа, като постоянно я изпълва с безпокойство, причиняващо най-люти страдания за душата.

Да, ние бихме имали причина да се страхуваме, да въздишаме, да се безпокоим и да искаме да избягаме, неизвестно къде (както Вие сама пишете), ако Го нямаше нашият Господ Иисус Христос, Който никога не оставя грешника без Своята помощ. Въпреки това Той допуска корабът да бъде връхлитан от вълни за кратко, като през това време (както ни се струва) скрива Себе Си (вж. Марк 4:37) [4]. Нашето нетърпеливо, необуздано повредено естество не иска да чака, а действа със сила – с огън и меч (вж. Лк. 9:54; Йоан 18:10) [5]. То иска незабавна помощ, а ако това не се случи, се отчайва на мига. Не, драга моя душо! Бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа! (Пс. 26:14)!

4) Освен това не трябва да мислите за греха, или поне не трябва да мислите за него целенасочено. Съзерцаването на греховете често поражда изкушения. Непрестанното „зацикляне” върху собствените грехове Ви прави малодушна и маловерна. Или се страхувате, че може да Ви връхлетят толкова многобройни грехове и такива силни изкушения, че Иисус не може да Ви помогне? Неразумно създание! Гледайте на греха и на онова, което се случва с Вас против волята Ви, като на дело, което никак не Ви касае; отхвърлете всичката тази мерзост – тя е недостойна за Вашето внимание и за пребиваването на душата в нея. Даже ако чувствате в себе си най-силно движение на греха, старайте се по възможност да не обръщате внимание на това и да забравите за него. Опитът ще Ви научи, че големите изкушения често биват побеждавани чрез най-обикновено отклоняване на вниманието от тях. Нима нямате други занимания в този живот, вместо през цялото време да мислите за греха? Сърцето Ви трябва да се занимава преди всичко с Бога и с Неговото присъствие. Ако нещо друго си проправя път в сърцето – отвън или отвътре – изплачете мъката си пред Бога, даже и без думи, по детски и от цялата си душа – така, както бихте сторили това пред най-добрия си приятел, когато се намирате в негово присъствие. Дръжте се само за Бога и за нищо друго! Съзерцавайте Го постоянно с очите на Вашата любов (без при това да извиквате каквито и да било образи); покланяйте Му се с дух на всяко място (Йоан 4:23) [6], благоговейте пред Него, предавайте се Нему ежеминутно, приемете го в сърцето си. Казано най-просто – съединявайте се истински с Бога и живейте с мисълта, че Той е Вашият най-драгоценен и верен приятел и Баща, а Вие – Негово дете. Занимавайте се вътрешно с тези и с други подобни сърдечни мисли и чувства, докато не забравите за себе си, за целия свят и за греховете. Ако Ви споходи мисъл: „Ах, за нищо не съм годна, паднал човек съм и преизпълнена с грехове”, си отговорете: „Да, зная това, но нямам време да се занимавам с този въпрос”. Само ако можехте да поемете по този път с простодушието на дете, колко скоро душата Ви би се изпълнила с благодат, без да полагате някакви особени усилия и без да умувате!

Преди да завърша настоящото писмо, което не желая да бъде твърде многословно, ще отговоря на редовете, в които споделяте: „хората често ми се сърдят”, а по-надолу: „моите близки и приятели се отдалечиха от мен” и т.н. Въпреки че не разбирам напълно какво точно сте имали предвид, ще отговоря общо: изпълнявайте своите задължения, колкото се може по-старателно, доколкото това се изисква при грижата за децата и домакинството – трудете се със смирение и с радостно разположение на духа. Бъдете сигурна, че именно с това Вие служите и истински благоугаждате на Бога. Бъдете дружелюбни и покорни на всички, и най-вече на Вашия съпруг – във всичко, което не е противно на Бога и на Вашата съвест, защото това е волята Божия (вж. 1 Петър 3:1; Кол. 3:18) [7]. Ако дори тогава някой Ви се сърди, радвайте се и си спомняйте, че и Спасителят е бил камък за препъване на мнозина. Ако във Вас пряко волята Ви настъпва някакво зло, на думи или на дело, поради което близките Ви се сърдят с право, смирявайте се в сърцето си пред Бога. А ако обстоятелствата го налагат, признавайте пред хората своята неправота. Само внимавайте това да не стане причина за разоряването на вътрешния Ви мир, и не се безпокойте твърде много, за да не се окаже последното по-лошо от първото. Напротив – бързайте да се предадете на Божията благодат, която да Ви укрепи и утеши, защото тя е като майка, която бързо изправя на крака своето дете, паднало в калта. Така постъпвайте и Вие, вместо дълго да се взирате в калта, в която сте паднали.

Зная, че ще намерите на какво да възразите в това мое писмо, макар да съм отговарял не веднъж на подобни възражения. Освен това изпитвам такава слабост в главата, че вече се уморих да пиша. Аз съвсем не претендирам, че мога да поучавам Вас или когото и да било другиго, тъй като аз самият съм в плен на тъмата и на падналото естество, ала в простотата си изпълнявам Вашето желание и мисля, че това кратко писмо ще Ви послужи донякъде за утешение. Няколко дни бях на път и вероятно ще пътувам отново съвсем скоро, затова не зная кога Бог ще ни предостави случай да поговорим уста с уста (3 Йоан. 14). Молете се за мен! От своя страна аз се надявам, че Бог ще ми изпрати благодат да се моля за Вас. Изпращам сърдечни поздрави както на Вас, така и на Вашия съпруг. Верен е Бог, Който ни призовава (1 Сол. 5:24); Той няма да Ви напусне. Защото Сам Бог е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна (Евр. 13, 5). Пребивавайки в Него, оставам Ваш доброжелателен приятел и спътник в земното странстване на този свят. (вж. Писмо 7)

Мюлхайм, 10 октомври 1729 г.

(1, I, 93, със съкращения)

превод от руски: Владка Гочева
източник:
bogoslov.ru

–––––––––––––––––––––––––––

1 - Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога – Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. (1 Йоан 5:20)

2 - Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего. (1 Кор. 1:9)

3 - Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. (Йов 14:4); Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват. (Ис. 64:4)

4 - И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. (Марк 4:37)

5 - Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? (Лк. 9:54); А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. (Йоан 18:10)

6 - Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. (Йоан 4:23)

7 - Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване (1 Петър 3:1); Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както подобава, в името на Господа. (Кол. 3:18)

Още по темата
Още от Култура

Двадесет и петият час

09.05.2021 г. | Константин Вирджил Георгиу | Култура

От мига, в който човекът бива сведен до технико-социалната си стойност, може да му се случи какво ли не. Той може да бъде арестуван и пратен в лагер, убит, принуден да върши всякаква работа – заради някакъв петилетен план, в името на подобрението на расата или на други цели...

На Пасха със синдрома на Даун

30.04.2021 г. | о.Джон Брек | Култура

На всеки Велики петък тя преживяваше трагичната тайна на страстите така, както повечето от нас никога не биха могли. Тя вървеше редом с Христа, говореше с Него. Беше заедно с Него и Той – с нея, също както жените, седящи срещу гроба Му, леещи горестни сълзи с надеждата да се случи чудо...

Димитър Кантакузин и неговият „Химн към Богородица”

14.04.2021 г. | Миодраг Павлович, Димитър Кантакузин | Култура

Поемата на Димитър Кантакузин, посветена на Богородица, изненадва читателя. Изненадва го с красотата си, с внушението за величие, със сигурността на формата и поетическия си изказ, със зрелостта на своята мисъл и докосването до тайната на онова, за което пее...

Какво се случва в центъра