Пътешествие в историята – Плиска и Велики Преслав - покръстването и създаването на българската писменост

Един ден, наситен с история, култура и духовност, преживяха участниците в образователното пътуване, организирано от Духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил" – Варна. Учениците от Иконописната школа при ОДК Варна, водена от Илка Колева-Димитрова и младежите от енориите при храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и храм „Св. Архангел Михаил“ се отправиха на еднодневно пътешествие към старите български столици Плиска и Велики Преслав. Пътуването имаше за цел не просто запознаване с археологическите останки на двете стари столици, а по-дълбоко вникване в периода на Покръстването, какво представлява делото на св. цар Борис I Покръстител и на светите братя Кирил и Методий и техните ученици.

Специален гост-лектор и водач по време на целия маршрут беше гл. ас. д-р Васил Тенекеджиев, който с богатата си ерудиция и увлекателен разказ направи историческите факти живи и достъпни.

Първата спирка беше Плиска – първата българска столица. Пътешествието започна символично пред Източната порта на крепостта, като след това се отправихме към Крумовия дворец. Там видяхме останките от Тронната зала – мястото, от което се е управлявала България в продължение на повече от две столетия. Продължихме разходката покрай площада, дворцовата църква, останките от езическо капище, баните, дори надникнахме при продължаващите археологически разкопки.

След като посетихме музея, където видяхме отблизо артефакти от ранното Средновековие, се отправихме към Голямата базилика – един от най-впечатляващите паметници на християнската архитектура.

Следващата спирка беше Дворът на кирилицата – частен музей, създаден с изключително внимание към детайла и естетиката. Сред скулптурните изображения на буквите, д-р Васил Тенекеджиев припомни делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици, които превърнаха България в люлка на славянската писменост. Д-р Тенекеджиев припомни също, че 24 май не е просто празник на буквите, а на този ден празнуваме светите братя Кирил и Методий и техните ученици, които са създали цял нов писмен работещ език, който ние ползваме до ден днешен, въпреки промените през вековете. Това е великото дело на светите братя – да създадеш граматика, дори и създават думи, където липсват – Богоявление, Преображение, освещаване, богослужение. Това са думи, които не са съществували на славянски език, те са изковани от светите братя - огромни умове, великани за времето си и до ден днешен.

Пътешествието продължи с посещение на ДП Кабиюк, където историческата обиколка се допълни с досег до природата и богатото ни животновъдство. Разгледахме Музея на коня, проследявайки историята на конния спорт и селското стопанство, както и лятната вила на княз Александър I Батенберг, където той получава известието за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Най-впечатляваща беше срещата с животните, отглеждани в стопанството. Особено внимание привлече стадото кобили и жребчета от благородните арабска, арабска-шагия и източно-българска порода, както и овцете, подпомагани от обучени кучета. Видяхме и представители на защитена порода говедо. Другите породи коне: английска и плевенска са отглеждани отделно.

Последната ни спирка беше Велики Преслав – столицата от Златния век на българската писменост и култура. В Археологическия музей младежите бяха запленени от великолепието на Преславското златно съкровище – безценно свидетелство за богатството и майсторството на ювелирите от X век. Д-р Тенекеджиев представи детайлно устройството на старата столица, разказвайки за дворците, базиликите и църквите. Важен акцент постави върху средновековния начин на писане на книги – дълъг, трудоемък и изключително скъп процес – от набавянето на материалите до намирането на грамотни експерти писари, които пишат всичко на ръка. Припомни, че да развиваш книжовна дейност, да имаш книжовна школа и библиотека е едно от големите постижения на България през IX – X век.

На финала на посещението групата се запозна и с преславската рисувана керамика, като акцент беше поставен върху най-старата икона – тази на Св. Теодор Стратилат.

Това еднодневно пътешествие назад във времето отново доказа, че познаването на миналото е ключ към разбиране на настоящето. Пътуването не само обогати познанията на участниците за славната българска история, но и даде възможност за по-дълбоко осмисляне на духовните основи, върху които е изградена съвременна България.