Отхранена в Святая Святих

Църковното предание, намерило израз в Протоевангелието на Иаков и в синаксара и стихирите, разказва, че в Святая Святих всесветата Дева се подкрепяла с храна, донесена ѝ от ангел Господен.

В синаксара на празника се казва, че пречистата Дева Мария била хранена с небесна храна „непрестанно“ и „по необикновен начин” от един ангел, който ѝ служел. В стихирите на празника се пее: Девата „от ангел се храни” и „Гавриил бе пратен при Теб, Всенепорочна, за да Ти носи храна”. Архангел Гавриил се грижел за всички тайни на божественото домостроителство.

Коментирайки този факт, свети Григорий Палама пише, че храната, изпратена от небето, превъзхождала манната, която Бог давал на израилтяните в пустинята. Манната била донасяна от въздуха, а  храната на Дева Мария била донасяна от ангел, „понеже била съвършена, тайнствена, свойствена и сродна на самия него, и по своята природа превъзхождала манната така, както и ангелите превъзхождат въздуха”. Тази храна била дори по-съвършена от храната, която пророк Илия получавал от враната — оная птица, която мрази собственото си потомство и е символ на безчувствието към ближния. В Святая Святих светата Дева се подкрепяла с много полезна и тайнствена храна.

Тази храна не можела да се опише с думи. Бог изпращал на Девата „неописуема храна свише” и с тази храна Той още повече укрепявал нейната природа, поддържайки и усъвършенствайки нейното тяло, така че то да придобие извисеност и чистота по-големи от тези на безплътните сили, които ѝ служели. Тази храна не била обикновена, а дивна, и тази дивна храна била Божията благодат, която укрепявала тялото на Девата, за да може тя да достигне до съзерцанието на Бога.

Както било необикновено и тайнствено всичко, преживяно от Девата в Святая Святих, така несъмнено била необикновена и нейната храна. Тази храна била именно очистващата, укрепваща и подсилваща Божия благодат, която я подготвяла за великия опит на съзерцанието на нетварната Светлина и за нейното единение с Бога. Това било състоянието, в което се намирали първосъздадените хора в рая преди грехопадението. Това било също и вкусването на небесната храна, която праведниците ще получат във вечното небесно царство след Второто Христово пришествие и възкресението на мъртвите.

Тялото на Девата приемало тази небесна храна и се подсилвало, получавайки енергията на нетварната Божия благодат. Всъщност функциите на тялото ѝ, но и не на душата ѝ, се преустановили, което е доказателство за участието ѝ в божествената слава. Когато светците се сподобяват с участие в божествената слава, те също осъзнават, че   телесните им енергии се прекратяват и това е преживяла в много по-голяма степен всесветата Дева в Святая Святих.

Християните също получават тази небесна храна в Божествената литургия: Тялото и Кръвта Христови. Когато те се подготвят подобаващо, използвайки методите и средствата на божествения покой и свещеното безмълвие, те възприемат тази храна като истинска храна, която храни цялото им същество и му дава живот. Христос говори за тази храна в Господнята молитва, когато ни учи да казваме: „Насъщния ни хляб дай ни днес” (Мат. 6:11). Затова в Божествената литургия Църквата е поставила тази молитва непосредствено преди Причастието с Тялото и Кръвта Христови.

Следователно по аналогичен начин колкото повече християните се подготвят с помощта на свещеното безмълвие и съзерцателната молитва за причастие с Тялото и Кръвта Христови, толкова повече те се подсилват духовно и организмът им се подготвя за по-голям опит от Бога.

Превод: Пламена Вълчева
Източник: „The feasts of the Mother of God”/ www.bogonosci.bg