Обединяващата сила на Христовия Кръст

07.04.2024 г.
източник: pravoslavie.ru
Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)
Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Марк. 8:34).
 
Господ иска Неговите ученици да Го следват, носейки своя кръст. Християнството е армия от кръстоносци. Първият кръстоносец е Христос, а след Него вървят онези, които са понесли своя кръст. В днешната проповед обаче няма да се спираме на това какво означава „да вземеш кръста си”. Вярваме, че ще ни бъде дадена друга възможност да развием този въпрос, който изразява същността на православния етос. (продължаване на темата - ТУК)
 
Днес бихме искали да се спрем на силата на Христовия Кръст, който е слава на Църквата и на човека, понеже чрез неговата сила човек повдига своя собствен кръст. Кръстът Христов, който особено почитаме днес, е свръхприродният и величествен жертвеник, на който Разпнатият Господ, като Велик Първосвещеник, е извършил най-голямата жертва, станала причина за завръщането на цялото творение при Бога. Всъщност Кръстът е централна точка на цялото творение, единение на целия свят. Днес ще се опитаме накратко да разгледаме тази велика истина.
 
Разединяващата енергия (действие) на греха
 
За да разберем великото значение на Кръста, трябва да разгледаме разединяващата енергия (действие) на греха. Преди грехопадението между Бога, човека и цялата природа съществувало единство. След влизането на греха човекът и природата се отделили от Бога. Днес ние сме свидетели на ужасните последици, произтичащи от разложението на индивида. Но те не могат да се сравнят с последиците от разпада на личността вследствие на грехопадението.
 
Според учението на свети Максим, грехът не е обикновено престъпване на Закона, а анормално (противоестествено) движение на природните (естествените) сили на душата. Това означава, че вместо да се движи непрестанно към Бога, Който е източник на живот и обожение, човекът се движи в посока на сетивните блага. Следователно грехът е лишеност от добро и „доброволно отклонение от естественото към противоестественото”, според свети Йоан Дамаскин. Като лишеност от добро, грехът е също и „първата среща на човека с небитието”. Нека разгледаме това „анормално (противоестествено)  движение”, тази разединяваща енергия (действие) на греха.
 
На първо място, човекът е този, който се е отделил от Бога. Понеже Бог е Светлина и Живот за света, ние разбираме, че когато се отделил от Него, човекът се оковал в тъмнина и смърт. Облякъл се в „кожената дреха” на тлението и смъртността. Стигнал дотам, да забрави за Бога и да се покланя на идолите.
 
Освен това между хората се появило разединение. Когато Адам видял Ева веднага след сътворението ѝ, той се зарадвал и казал: „Ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми” (Бит. 2:23). След падението обаче той казал: „Жената, която ми даде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох” (Бит. 3:12). Костта от костите му веднага станала жената, която Бог му дал.
 
Човекът дори вътрешно станал разединен. Преди грехопадението всички сили на душата били в единство, понеже Бог бил техният център. След грехопадението, когато центърът бил загубен, те се дезорганизирали. Умът разсъждавал по един начин, сърцето желаело по друг начин, а човешката воля постъпвала по трети начин.
 
Връзката между човека и природата също била нарушена. Преди грехопадението човекът бил цар на цялата природа. След грехопадението обаче той бил лишен от своя трон и природата отказала да му се покорява. С много пот човекът трябвало да осигурява необходимите за живота си неща. Природата криела много тайни, които той бавно откривал чрез Божията любов.
 
Накрая цялата природа се отделила от Бога. Тя отстъпила пред смъртта, станала неин роб. Това означава, че човекът бил онова чисто огледало, от което в природата струяла Божията светлина. Когато огледалото се счупило, в цялото творение настъпил дълбок мрак.
 
Обединяващата сила на Кръста
 
Всички тези разделения били преодолени от Христовия Кръст. Църквата пее: „Ти разпростря Своите длани и събра това, което преди беше  разделено”. А свети Кирил Александрийски казва: „Чрез Честния Кръст настъпи освобождение от робството, което доведе до единство на душите, и онова, което преди това беше разделено, стана единство на ума и единство на вярата.”
 
Така Христовата смърт на Кръста, а оттам и животворящото дърво на Кръста станали начало на единението и нетлението на цялата природа.
 
Всъщност чрез Кръста човекът се завръща при Бога и се съединява с Него. Облича се в Светлина и придобива Живот. Съблича дрехата на тлението и смъртността и се облича в дрехата на нетлението и безсмъртието. Чрез Кръста хората се съединяват един с друг. Това действително се случва в Църквата, където хората от различни националности стават братя помежду си и членове на Тялото Христово. Църквата пее: „Ти донесе спасение на света, Христе Боже, защото на Кръста простря пречистите Си ръце и събра всички народи, които Ти зоват: „Господи, слава на Тебе.”
 
Чрез Кръста човекът става вътрешно единен. Трите сили на душата, които са загубили своя център – Бога – и са се разединили, сега се съединяват. Умът мисли това, което Бог иска, и желае това, което Бог иска, а волята се подчинява на Божията воля. У последователя на Разпнатия, у приятеля на Кръста не съществуват онези вътрешни конфликти, за които говори съвременната психология.
 
Чрез Кръста човекът става цар и природата му служи. Това наблюдаваме в живота на светиите, на които са служили диви зверове, понеже в тях присъствала енергията (действието) на божествената благодат, а зверовете усещали Адамовото благоухание преди грехопадението.
 
Чрез Кръста цялото творение се завръща при Бога, понеже възроденият човек огрява природата с Христовата светлина. По този начин тя се просветлява и освещава. За това ясно свидетелства византийската иконография, в която природата е просветлена. В крайна сметка природата също се освобождава от тлението.
 
Честният Кръст е единение на целия свят, защото унищожава единствения разделителен елемент – греха. „Чрез Кръста дойде радост за целия свят”. Съвременните хора, бидейки далеч от Кръста, се намират в мъчителното състояние на разединение. Единението и мирът извън Кръста са невъзможни. Онези, които се съединяват с Разпнатия, обаче надмогват всички разделения и преодоляват всички различия. Както в слънцето, казва един светец, е събрана цялата светлина, така и в Кръста са събрани цялата любов и целият мир на Всемогъщия Христос.
(продължаване на темата - ТУК)
 
Превод: Пламена Вълчева
Източник: johnsanidopoulos.com// www.bogonosci.bg
Още по темата
Още от Нашата вяра

Кръстът - основа на църковния начин на живот

07.04.2024 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Животът на Църквата е кръстен, т.е. той е основан и утвърден на Кръста, и от него се напоява. И православното християнство се явява кръстоносене, приковаване и пребиваване на Кръста. Това се чувства непрестанно. Затова, който е разпънат на Кръста, е свободен.

Свети Григорий Палама като изразител на исихастката традиция на Света Гора

31.03.2024 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

... има три етапа на духовното усъвършенстване. Всички, които пристигат на Атон, започват с дълбоко покаяние и очистване на сърцето, вследствие на което достигат до просвещение на ума, т.е. до непрестанна умна молитва, и чак тогава някои от тях се сподобяват да съзерцават Бога...

Страстите и изцелението на трисъставната душа

31.03.2024 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Свети Григорий се проявява като исихаст във всички свои омилии, но особено в тези, които са посветени на изцелението на душата. Той подчертава необходимостта от изцелението на ума, но това не може да се случи, преди да се излекуват желателната и гневната сила на душата...

Какво се случва в центъра

Вход Господен в Йерусалим

Предпразници на Възкресението