За покаянието

„Покайте се, защото се приближи царството небесно” 
(Мат. 3:2) 

Покаянието е последица от греха, защото именно грехът (поради това че не е търсеното от човека благо, а нещо, което като се разкрие, отблъсква с образа си) води до разкайване и скръб. Съгрешилият, виждайки голямото зло, причинено от самия него, а и осъзнавайки последствията му, пристъпва към покаяние. Това ще рече, че покаянието е вътрешно разположение за завръщане на грешника към Бога, от Когото се е отдалечил; то е търсене отново на общение с Него и просене на милостта Му. По силата на Своето човеколюбие Бог не желае никой да бъде погубен, а иска всички да пристъпят към „познание на истината” и в крайна сметка да се спасят. Бог не само приема покаяние, изхождащо по личната воля на каещия се, вследствие на самоосъзнаване за собствените прегрешения, но и приканва към покаяние онези, които от неосъзнаване и порочност са потънали в греха, така че да спаси и тях.

От грехопадението на Адам, Господ не е преставал да приканва грешниците към покаяние и към общение със Себе Си. Голямото Божие човеколюбие се изразява в изпращането на Единородния Негов Син, да призове заблудения чрез греха човек и да го помири с Бога. Нека обаче се взрем добре във величината на човеколюбието Му. За да не се окаже обремененият от греха човек в невъзможност да посрещне Спасителя, преди явяването на Своя Син Той изпраща предтечата Йоан Неговия вестител. Изпраща го, за да подготви Христовия път пред Него и да проповядва покайно кръщение за опрощаване на греховете. По Своето човеколюбие Бог благоволи да възвести идването на проповедника на покаянието, вървящ пред Спасителя на човечеството, и чрез пророците. Гласовитият Исаия пророкува, възкликвайки: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог; всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки; и ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие)”[1]. И така, дойде Йоан и проповядваше покаяние, като казваше: „Покайте се, защото се приближи царството небесно”[2].

Кой би могъл да не се възхити на величието на Божието човеколюбие, на тази особена грижа за човека, на проповядвания със силен глас израз на Божието човеколюбие и желание, всички да се спасят и никой да не бъде погубен?!

Изпращането на Йоан, предизвестено от пророка, бе най-големият пример за Божие човеколюбие, защото проповядва на човеците неизчерпаемите божествени дарове. Името Йоан, което означава благодат, пророчески предизвестява идването на тези божествени дарове – той наистина бе ангелът, благовестящ благата; ангелът на мира, равенството и свободата. Той предвъзвести за идването на Спасителя, за да утеши и вдъхнови угнетеното от тежестта на греховното робство и тиранията на дявола човечество, и за да го подготви за посрещането на Спасителя.

Само че това предвъзвестяване, осъществено чрез идването на проповедника на покаянието (Предтечата Господен, б.р.), свидетелства и за абсолютната нужда от предварителна подготовка за посрещане на Спасителя, за посрещане на Евангелието на мира. Защото, ако нашето нравствено състояние не възпрепятстваше действието на Божията благодат и ако Божията благодат, без всякакви разлики, спасяваше всички и въобще не правеше разграничение между добро и зло, тогава това предвъзвестяване щеше да е излишно, излишно щеше да е и Йоановото изпращане, излишно щеше да е и покайното кръщение и идването на Спасителя. Защото Бог щеше да спаси човека и без да изпрати Единородния Си Син, и без да предвъзвести идването Му чрез пророците, нито щеше да изисква подготвяне на пътя Господен. Но Той предвъзвести и изиска предварителна подготовка и готовност, и изпрати Предтеча за Неговото пристигане, и му даде заповед, да проповядва покаяние и да кръщава с покайно кръщение именно защото нравственото състояние ограничава действието на спася- ващата благодат върху грешния и морално паднал човек, неизправил се, а търкалящ се затънал из блатото на греха, защото благодатта не покълва в поробения от греха, тъй като нищо общо няма „между светлина и тъмнина”[3].

Духът на благодатта, за да спаси човека, трябва да го намери чист, за да може да се разпростре върху му, тъй като тук съвсем не става въпрос за някакво просто избавяне от робството на дявола, а за помиряване и сближаване с Бога. Става въпрос за общение (на човека, б.пр.) с Бога; за осиновяването му от небесния Отец; става дума за Царството Божие; за причисляване към „светите ангели”, за обожествението на човека. Именно заради това се изисква покайно кръщение, чистота на живота, нравствена подготовка и готовност, защото грехът е мрак като дело на мрака, като дело на дявола – бащата на мрака. Дори само за избавяне от тиранията на дявола да говорим, пак са нужни нравствена чистота и подготовка, защото грехът е морално робство и тирания на дявола, от която онзи, който върши грях, не се освобождава.

С други думи, великата търсена цел е чистотата – достигането до Бога е невъзможно без нея. Заради тази крайна цел Спасителят изпрати Своя ангел Йоан преди идването Си – да проповядва покаяние за опрощаване на греховете и да очисти предварително чрез окъпването на покайното кръщение онези, които желаят да посрещнат Спасителя. Така подобаваше (и подобава, б.пр.) омърсеният от греха човек да влезе в досег с Пресветия Бог – първо да се отдалечи от пътя на заблудата, да се покае за греховния си живот, да се обърне към Бога и да приеме от Него опрощаване на своите грехове.

Йоановата проповед бе необходима подготовка за опрощаването на греховете. Йоановото кръщение бе годежът чрез самото опрощаване на (извършените, б.пр.) грехове, защото то е дело на Божията благодат и само Бог е Този, Който отпуска греха. Така, за да се освети човекът, се изисква покаяние, завръщане към Бога, кръщение чрез покаяние – очистителното окъпване на боледуващата душа и на тялото. Тоест, изисква се доброволното съгласие на човека, изисква се желание за завръщане, изисква се въвеждане в банята на новото раждане, та чрез нея човекът да се очисти, освети и спаси.

Ето я и причината, поради която „дори и благодатта” не спасява, ако го няма съгласието на човека. Това е причината, поради която бяха нужни призивите за предварителна подготовка. С други думи, не е възможно някой да се спаси чрез благодатта, ако не се пречисти чрез очистителната баня на покаянието, за да постигне опрощение на греховете си и така да се освети и сприятели с Бога.

Покайното кръщение на Предтечата Йоан е и образец за покаяние през всички векове, който наставлява всекиго, че с Бога общение е невъзможно, докато грешникът упорства в греха си; че той е длъжен да се завърне към Господа, Своя Бог, да се разкае за всички свои прегрешения, и че е длъжен да мине през очистителното окъпване на сълзите, през този годеж от опрощаване на греховете му от Бога. Защото, както казва св. Нил, „при когото се спре духът на покаянието, е явно, че у него се премахва всеки грях и се погубват отмъстителните бесове”.

Тъй като поради нравствена слабост, или по-скоро от небрежност, човек често изпада в различни прегрешения, заради които и рискува своето спасение, то покаянието се установява като абсолютно нужно (средство, б.пр.) за спасението, и ние сме длъжни да не губим никакво време, а да се завтечем към покаянието, за да не уседне в нас страстта (към даден грях, б.пр.) и душата да стане неизцелима.

[1] Иc. 40:3-5.

[2] Мат. 3:2.

[3] 2 Kop. 6:14.

Превод: Анула Христова
Из „Омилии за покаянието, изповедта и Божествената Евхаристия”, Синодално издателство, 2014