За молитвата на митаря

25.02.2024 г.
източник: yandex.ru
Автор: Митрополит Йеротей (Влахос)

Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
двама човека влязоха в храма, да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
(Лука 18:9-14)

Тълкувайки притчата за митаря и фарисея, св. Григорий Палама подробно анализира молитвата на митаря и я разглежда като образец за исихастката молитва.

Господ казва за митаря: „А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!” Св. Григорий пита: „Виждате ли какво смирение, каква вяра и самообвинение? Виждате ли как с молитвата на този митар се е съчетало крайното смирение в помислите и чувствата, а към това се е добавило и съкрушение на сърцето”. Думите „стоеше надалеч” свидетелстват за смирението и самообвинението му. Христос казва „стоеше”, „и с това се показва стоене в продължение на дълго време, а също и продължителността на молитвата и на думите за умилостивяване (на Бога)”. „Митарят не дръзвал дори да повдигне очи към небето. Самото му стоене показвало и търпение, и покорност, и не само в положението на жалък роб, но и на осъден”. Тази молитва и това положение на тялото показват „осъждането на себе си и самообвинение”. „От силното съкрушение той удрял себе си в гърдите, дълбоко скърбейки и издавайки стенания, и наклонил глава като осъден”, „нищо друго не прибавял и не измислял, той внимавал само върху себе си и в Бога, повтаряйки отново и отново само това кратко прошение: „Боже, бъди милостив към мене грешника!”, което е и най-полезният вид молитва”.

Откъс от книгата на митрополит Йеротей (Влахос) „Св. Григорий Палама като светогорец”, III гл.: Св. Григорий Палама като изразител на исихастката традиция на Света Гора: Беседи, Свято-Троицкая Сергиева лавра, 2011

Превод от руски език: Борислав Аврамов
Източник: azbyka.ru

Още по темата
Още от Нашата вяра

Обединяващата сила на Христовия Кръст

07.04.2024 г. | Навпактски митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Чрез Кръста хората се съединяват един с друг. Това действително се случва в Църквата, където хората от различни националности стават братя помежду си и членове на Тялото Христово...

Кръстът - основа на църковния начин на живот

07.04.2024 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

Животът на Църквата е кръстен, т.е. той е основан и утвърден на Кръста, и от него се напоява. И православното християнство се явява кръстоносене, приковаване и пребиваване на Кръста. Това се чувства непрестанно. Затова, който е разпънат на Кръста, е свободен.

Свети Григорий Палама като изразител на исихастката традиция на Света Гора

31.03.2024 г. | Митрополит Йеротей (Влахос) | Нашата вяра

... има три етапа на духовното усъвършенстване. Всички, които пристигат на Атон, започват с дълбоко покаяние и очистване на сърцето, вследствие на което достигат до просвещение на ума, т.е. до непрестанна умна молитва, и чак тогава някои от тях се сподобяват да съзерцават Бога...

Какво се случва в центъра

Вход Господен в Йерусалим

Предпразници на Възкресението