За молитвата на митаря

Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
двама човека влязоха в храма, да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
(Лука 18:9-14)

Тълкувайки притчата за митаря и фарисея, св. Григорий Палама подробно анализира молитвата на митаря и я разглежда като образец за исихастката молитва.

Господ казва за митаря: „А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!” Св. Григорий пита: „Виждате ли какво смирение, каква вяра и самообвинение? Виждате ли как с молитвата на този митар се е съчетало крайното смирение в помислите и чувствата, а към това се е добавило и съкрушение на сърцето”. Думите „стоеше надалеч” свидетелстват за смирението и самообвинението му. Христос казва „стоеше”, „и с това се показва стоене в продължение на дълго време, а също и продължителността на молитвата и на думите за умилостивяване (на Бога)”. „Митарят не дръзвал дори да повдигне очи към небето. Самото му стоене показвало и търпение, и покорност, и не само в положението на жалък роб, но и на осъден”. Тази молитва и това положение на тялото показват „осъждането на себе си и самообвинение”. „От силното съкрушение той удрял себе си в гърдите, дълбоко скърбейки и издавайки стенания, и наклонил глава като осъден”, „нищо друго не прибавял и не измислял, той внимавал само върху себе си и в Бога, повтаряйки отново и отново само това кратко прошение: „Боже, бъди милостив към мене грешника!”, което е и най-полезният вид молитва”.

Откъс от книгата на митрополит Йеротей (Влахос) „Св. Григорий Палама като светогорец”, III гл.: Св. Григорий Палама като изразител на исихастката традиция на Света Гора: Беседи, Свято-Троицкая Сергиева лавра, 2011

Превод от руски език: Борислав Аврамов
Източник: azbyka.ru