„За молитвата” - архимандрит Софроний (Сахаров)

В книжарницата на Духовно-просветния център вече е налична новоизлязлата книга „За молитвата” на преподобни Софроний Атонски (второ преработено и допълнено издание), изд. „Омофор”, превод от руски – Мила Игнатова.

„За молитвата” е последната книга, издадена приживе от автора. В нея той споделя своя съкровен опит за вярата, съмненията, паданията и духовните дарове по своя подвижнически път и разказва за плодовете на молитвата. Отделна част в книгата е посветена на Иисусовата молитва. Още за книгата – вж. ТУК.

Архимандрит Софроний (Сахаров) е роден в Русия през 1896 г. и завършва живота си на 11 юли 1993 г. в основания от него манастир „Св. Йоан Кръстител“ в Есекс, Великобритания. Първата част от монашеския си път извървява на Света гора, където в продължение на осем години е под духовното ръководство на св. Силуан Атонски. Той е добре познат на българския читател с книгите: „Св. Силуан Атонски”, „Ще видим Бога както си е”, „Раждането на непоклатимото Царство”, „Подвигът на богопознанието”. (www.birdhousesofia.com)

Откъси от книгата:

Молитвата е безкрайно творчество, по висше от всяко друго изкуство или наука. Чрез молитвата ние влизаме в общение с безначалното Битие. Или иначе казано, по този канал в нас навлиза животът на Самосъщния Бог. Молитвата е акт на върховна мъдрост, на превъзхождаща всичко красота и достойнство. В молитвата е святото упоение на нашия дух. Но пътищата на това творчество са сложни. Хиляди пъти ще изпитаме ту пламенен стремеж към Бога, ту повторно отпадане от Неговата Светлина. Често и по различен начин ще усетим неспособността на ума ни да се издигне към Бога. Понякога ще стоим сякаш на ръба на безумието и с болка в сърцето ще изповядваме на Бога бедственото си състояние…

***

Болката в сърцето на християнския подвижник не е патологично явление: тя се появява „органично”, породена от състрадателна любов. Тази болка не се култивира изкуствено: това би било изпадане в нездрав душевен долоризъм* Тя не е следствие от психологически конфликти или резултат от неудовлетворени страсти – по своята природа тя е нещо различно. Нашето раждане в Бога за вечността е свързано с много труд...
*долоризъм (от. фр. douleur– страдание). Религиозно понятие, възникнало във Франция през ХХ в., според което страданието е етическа ценност, тъй като е средство за духовно очистване – бел. прев.

*** 

Не е достатъчно да се убедим с ума си в Божествеността на Христос, за да разберем веднага и всичко, както трябва. Необходимо е да положим максимални усилия да живеем според Неговото слово. И когато в процеса на този подвиг съзрем космическите измерения на нашето падение, след това е нужно да преминем през продължителна покайна молитва. Само тогава ще ни се даде да преживеем онова, което виждаме у Христос: пределно себеумаляване (вж. Фил. 2:6. и сл.); а след това вече ще бъдем удостоени със слизането на „силата свише” (вж. Лук. 24:49) или в огнени езици (вж. Деян. 2:3), или в осияването от таворската Светлина. Тогава ни се открива истинският смисъл на евангелската „блага вест”.