За да имаме надежда във вечността

14.04.2023 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на отец Василий Шаган на Велики петък след отслужване на Царските часове с изнасяне на Плащаницата. 14 април 2023 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Като се покланяме сега на Плащаницата, братя и сестри, и на кръста, от който току-що снехме тялото на Христос, за да бъде погребано, а гробът – запечатан, трябва да разбираме защо правим всичко това. Защо например се провираме сега под кувуклията, на която е положена Плашаницата?

Всичко това е поклонение на изкупителната жертва, която Христос доброволно е направил, за да изкупи цялото човечество и всеки един от нас от греха и от смъртта.

Ние наистина сме изкупени от смъртта, защото Той със Своето възкресение победи смъртта. Тя вече не е страшна за тези, забележете, които вярват и се покланят на тази изкупителна жертва на Христос. Тоест нужно е да вярваш, че си изкупен, и като се покланяш пред кръста, да се покланяш на жертвеното изкупление, което Христос е направил за тебе, и следователно да живееш съобразно това изкупително дело, в което Христос е пострадал до смърт за нас, жертвайки Себе си.

Само за човека е направена такава жертва – Самият Бог, Синът Божий умира, за да изкупи човека, и слизайки в ада, побеждава смъртта. Тя бива съкрушена, когато в гроба се оказва не обикновен човек, а Богочовекът, Който възкръсва и обезсилва властта й над човека.

Според това, как ние вярваме в тази изкупителна жертва, ние се надяваме, че и над нас смъртта няма да има власт, когато се изправим срещу нея. Но това ще се случи, ако ние живеем причастни на Христос, на Неговия живот и на Неговата изкупителна жертва за нас. А ако не придобием в себе си тази вяра и надеждата на изкуплението, ако не вършим дела за нашето спасение, то тогава срещата ни със смъртта ще бъде много печална – ще бъде среща с нашата мъртвост.

Затова нека да не бъдем мъртви, а да се надяваме на Христос. Да вярваме в Неговата изкупителна жертва и, покланяйки се сега, да се покланяме именно на нея. Не просто за здраве – утре да съм здрав, а за да имаме надежда за вечността.

Представете си, че докато стоим тук и размишляваме за това, и подхождаме по този начин към Плащаницата и Кръста, може да придобием вяра и надежда за живот във вечна перспектива. Това ще промени целия ни мироглед, цялото ни житейско настроение, ще бъдем по-вдъхновени за всяко добро дело – вместо да живеем с перспективата до гроба, и че всичко свършва с него.

Но Христос ни дава тази вечна перспектива в този живот. Затова ние вярваме в Него. Затова се покланяме на Неговия кръст, на който Той се принесе в жертва. А ето, сега очакваме вече и Неговото възкресение.

Нека тези дни до неделя да ги изживеем в очакване на Христовото възкресение, да придобием по-силна вяра и повече кураж в живота, като имаме тази надежда. Живи и здрави да сте, нека Божието благоволение и Неговата милост да бъдат с всички вас! 

Заповядайте в храма и тази вечер - в 19:00 ч., да отслужим утреня с последованието Надгробен плач, като опело пред плащаницата на Христос - всички заедно да послужим по този начин на Бога.

Още по темата
Още от Проповеди

Кой е нашият ближен?

10.11.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Около нас има много хора, които са изпоранени като този човек в разказа на Христос. И точно на тези хора можем да обърнем внимание. Обикновено човешко внимание към хората, които са сами...

Чудните срещи с Живота

27.10.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Има хора, дори и в Църквата, които ненапълно разбират възкресението и ненапълно вярват. А това е най-важното. Бог наистина може да изцери, наистина може да върне някого от смъртта! И има много примери за това...

Желание да се промениш

20.10.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Евангелието не е далече в миналото, когато Христос изгонвал бесове, то е нещо, което се случва и сега. Защото Христос не е живял само тогава, а живее и днес, и бесовете още Му се покоряват...И когато трябва да изберем – ето там е силата, в която ние се проявяваме...

Какво се случва в центъра