Всичко мое е твое

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в Неделята на блудния син, 16 февруари 2020 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” Варна

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Братя и сестри,
Историята за блудния син е за един млад човек, който пропилява живота си. Този разказ е един от най-силните примери за покаяние – как един човек, който живее разпътно, да се откаже от този живот и да се върне отново при Бога.

Но това, което днес искам да ви обърна внимание, е другият син, който бил така разочарован от баща си, или в случая от Бога. Господ Иисус Христос можеше да разкаже само тази първа част, за блудния син, която е толкова оптимистична и завършва с толкова добър край. Защо разказва и за другия син?... Аз мисля, че този разказ за сина, който винаги следвал баща си, се отнася за всички християни, за тези, които са тръгнали в своя живот към Бога и живеят с години така – 10, 20, 30, 40 години – целия си живот. Господ Иисус Христос иска да ни каже, че когато дойдат такива хора, които са водили грешен, разпътен живот, ако те се покайват, променят своя живот, ние трябва по същия начин както Бог приема блудния син, така и ние да ги приемем.(...) Вижте цялата проповед в прикачения видеофайл в края на статията.

Братя и сестри, ако слушахте внимателно Апостолското четиво, думите на ап. Павел – „Всичко ми е позволено, но не всичко ми е полезно”, както видяхте после в Евангелието, това се оказа много вярно. Бог ни позволява всичко да мислим, всичко да правим – дава ни тази свобода – обаче, както казва ап. Павел, не всичко ни е полезно. И наистина това трябва да ви е като златно правило в живота, в дадени ситуации – да, Бог ни е дал свобода да избираме, но не всичко ни е полезно. Амин.