Византийски хор „Мелодесос“ участва в XXII Международен фестивал на православната музика „Света Богородица – Достойно есть“

От 10 до 14 юни Поморие отново се превръща в място за среща на православната музикална традиция. С благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений, за двадесет и втора поредна година Международният фестивал на православната музика „Света Богородица – Достойно есть“ събира църковни хорове, изпълнители на източноцърковно пеене и вокални състави от България и чужбина – не в съревнование, а в общо духовно пространство, където музиката е свидетелство, а не конкурс.

Името на фестивала носи особена символика. „Достойно есть“ идва от едно от най-почитаните православни богородични песнопения – според църковното предание неговото начало е чудодейно открито на Света гора през X век от самия Архангел Гавриил и остава завинаги свързано с прославата на Божията Майка. В репертоара на всеки участник задължително присъства това песнопение, което създава естествена връзка с духовното послание на самия фестивал.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и с подкрепата на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“, сред участниците в тазгодишното издание е и византийският хор „Мелодесос“ от Варна, който се представи в категория 2 – източно пеене, под диригентството на Мартин Димитров.

Съставът представи едни от най-добрите образци на православната певческа традиция:

1. Полиелей за всички Богородични празници „Слово благо“ (стихове) - Хаджи Ангел Иванов-Севлиевец – глас варис;

2. „Терирем“, глас 4 – от манастира Симонопетра, превод и адаптация: Аргир Малчев;

3. „Достойно есть“ – Тимонидис – Васиадис, глас 4, хроматичен, превод и адаптация: Никола Антонов.

Със своето изпълнение певците представиха красотата и духовната дълбочина на византийското музикално наследство, което и днес продължава да съпътства богослужебния живот на Православната църква. Участието на хора бе още едно свидетелство за стремежа към съхраняване и предаване на свещената певческа традиция, достигнала до нас чрез духовна приемственост запазена и утвърдена през вековете в Църквата.

„Всичко да става за слава Божия и за духовна полза на вярващите“ – с това разбиране православните певци продължават своето служение чрез църковната музика, която остава жив израз на молитвата на Църквата през вековете.