Духовно просветен център

Пасха Христова. 2021

03.05.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на Възкресение Христово – иконом Василий Шаган, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна, 2 май 2021 г.
(Вж. видеозапис - след текста)

Христос воскресе!
Братя и сестри, в този размирен свят човекът е не просто елемент, а е поставен от Бога като господар, за да може да свърже земното с небесното. Но това свързване не може да се случи, ако ние не успеем – всеки един от нас – да се свържем с вечния Бог. Копнежът за вечността е в сърцето на всеки един от нас и мнозина от нас различават този копнеж в себе си, а някои от нас дори са започнали да търсят живота, за който жадуват – така, както търсим храна, вода, свои приятели, така, както търсим любовта. И ето, за търсещия живота човек, за този човек, който е изгубил рая, Христос е дошъл, за да отвърже човека от преходното и тленното, да отвърже човека от смъртта и да го върне в неговото истинско достойнство.

Можем ли да си представим поне в този миг, когато дори природата е притихнала, че всъщност човекът, сътворен по образа и подобието на Бога, е безсмъртен?! Колко често сме осъзнавали и сме чувствали своето безсмъртие? И дали сме го чувствали?! А сега Христос ни призовава чрез Своето възкресение не просто да се зарадваме, а да се включим в Неговата божествена вечност. И това включване, братя и сестри, зависи само от нас. Стига ние да включим силата на своята воля, тази особена сила на нашата душа, заедно с разума, с чувствата и с всички наши желания. И тази сила може да ни поведе както към безумието и греха, подобно на Адам, който помислил, че може да е като бог без Бога, така и към Бога. Защото, ако сме без Бога, ние изгубваме себе си. Убиваме себе си.

А нашият Творец, Който ни е сътворил свободни, като любещ Баща очаква да повярваме и в надеждата си да Го потърсим. Защото търсещият неминуемо ще намери. Ще намери себе си в единството със своя Творец, тоест с небесния Баща.

През тази година ние в своите страхове, притеснения, когато дори изгубихме своите близки и приятели, когато осъзнахме за пореден път своята човешка немощ, беше година не на локдаун, а на размисъл, в който притихнали имахме възможност да надникнем в скришния на сърцето си човек – този, който реагира по друг начин на битието, не само хоризонтално, но може да се докосва до вертикалата. И ако успеем тази вертикала – своя дух – да свържем с Бога, със сигурност ще усетим себе си като такива, които вкусват от Извора на живота. Защото Бог е животът. И от Него излиза не само светлина, от Него излиза този огън, братя и сестри, с който Той може да разгори тлеещите ни души и унилия ни и дори отчайващ живот. Защото Бог е Този, Който преломената тръст няма да дочупи и тлеещия лен няма да угаси. Стига да види в нас желанието и нашите намерения да се променим.

Мнозина от нас осъзнават своите грехове. Мнозина от нас се каеха по време на този Велик пост, който беше време на подвижничество, време на промяна. Мнозина от нас успяха поне малко да променят своя ум и да надникнат в себе си. Мнозина от нас жадуват за съвършенство, и това е естествено, но трябва да знаем, че Бог не се дразни толкова от нашите прегрешения, колкото от липсата на желание да се променим. Защото веднъж поискали да с променим, неминуемо ще започнат тези малки крачки за нашата промяна. Бог вече ни е протегнал ръка и ние днес за пореден път станахме свидетели как от Неговия гроб излезе този божествен огън, като истинско свидетелство за това, че Бог е светлината на света, Който просвещава всички.

Църквата Божия е това място, което Бог е устроил по уникален начин, безподобен, защото тук се среща божественото с човешкото. Бог е Този, Който всичко оживотворява чрез Своя Свети Дух, а човек е този, който осъзнава свята немощ и идва при Даряващия живот. Веднъж Той вече ни е отвързал от греха, от смъртта, от всичко преходно и сега иска да ни просвети със Своето Евангелие. Евангелието е словото Божие като откровение за истината – нека го отворим за свидетелство на тази истина. И този Христос, Който идва, да ни просвети със светото Си евангелие, със Своето откровение, може да ни поведе и да ни възведе в светия град, в небесния Йерусалим, в рая, за който толкова жадуваме и горко плачем. Защото там е вечният живот, там може да продължи да се усъвършенства нашата любов, там ще срещнем двоите близки, които изгубихме, и там, заедно с ангелите и светиите, ще може да застанем пред престола на Бога, Който в Своята божествена слава с разпрострени ръце очаква всеки един от нас и най-вече грешниците, които имат възможност и шанс тук и сега, в този живот, да принесат на Бога това покаяние и тази промяна, в които да видят себе си обновени, възродени, очистени, просветени и осветени.
Христос воскресе!

Вж. до края във видео файла:

Още от Проповеди

Застанали пред кръста на Христос

30.04.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Не можем да живеем без Бога, не е възможно. И цялата човешка история от грехопадението до ден-днешен е свидетелство за това, че човекът не може да бъде човек без Бога. Без Бога, изгубваме не просто Бога – губим себе си!

Разпознавате ли Го? Слово пред Светата Плащаница в Храма на Христос Спасител

30.04.2021 г. | епископ Тихон (Шевкунов) | Проповеди

Всяка година, столетие след столетие, на Велики Петък от Страстната неделя, свещениците изнасят в центъра на православните храмове една специална икона. Иконата на самотния, оголен и покрит с рани мъртвец...

Трапезата на Господ е винаги отворена

29.04.2021 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Нека се поздравим с тази възможност, която Бог е дал на всеки човек – да участваме в Трапезата на Господа. На нея винаги има място да седне този, който е готов да раздели себе си с Христос, тоест да влезе в тази причастност...

Какво се случва в центъра