Вечната памет на Бога

10.11.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение – Притчата за богаташа и бедния Лазар, 31 октомври 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна

Добре сте дошли на нашето събрание! Защото, както виждате, в събранието централно място заема и словото Божие, което ние слушахме най-напред като Послание на ап. Павел, а след това Евангелието, словото на нашия Господ Иисус Христос, от което в днешната неделя Църквата ни препоръчва да се чете притчата за богаташа и бедния Лазар (вж. Лука 16:19-26). И тази притча е на първо място, братя и сестри, едно ярко свидетелство за нашите размисли, които имаме през живота си, защото си давам сметка, че мнозина от нас (сигурно всички) се питат: А какво ще бъде след земния живот, който толкова усърдно устройваме, на който толкова много се радваме и се надяваме? И изобщо, даваме си сметка, че гласът на нашата съвест много често ни държи будни относно това: Как ще посрещна аз края на своя живот и какво ще се случи в отвъдния свят, за който от време на време слушам. Още повече, че Христос свидетелства за него по един особен начин, като казва, че светът, който Той ни открива, е тържество на истинската слава и тържество на живота.

Но в същото време в днешното Евангелие Христос ни свидетелства за отвъдния свят по този начин, който чухме в притчата. За тези двама души, които са живели – единият богат и, забележете, се обличал в багреница и висон (скъпи платове, които можели да си позволят само най-богатите), а другият – бедният Лазар, който е живял пред портите на този богаташ. За богаташа знаем, че „всеки ден пируваше бляскаво”, а за Лазар – „струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му”... И дошъл часът, когато и двамата си заминали от този свят. Лазар умира и Ангели отнасят душата му в лоното на Авраам... Умира и богаташът и отива в ада. И забележете, ние не знаем името на богатия – в притчата не се споменава, и това не е случайно.  Защото той като че ли е отдаден на забвение. Забравен, без име, отпратен в някакво небитие... като чели и Бог е забравил за него. За разлика от бедния, чието име е Лазар, което в превод означава „Бог е помощник”.

Забележително е и днешното слово в апостолското послание до Коринтяни (вж. 2Кор. 11:31-12:9). Там ап. Павел повествува за своята немощ, която изпитвал и искал да излекува. Не се знае каква е била тази немощ, предполага се, че е била някаква тежка болест, но Бог не го е лекувал от нея, а му е казал: „стига ти Моята благодат”, да можеш да помниш за Мене. Защото Божията сила – казва ап. Павел, - се проявява в човешката немощ. Защото само немощният човек може да живее с надежда – с надежда на Бога, търсейки Неговото спасение и Неговото утешение... И неслучайно името на Лазар означава „Бог е помощ”. Защото в тази немощ той беше издигнат от Ангелите към рая, в лоното на Авраам не защото е беден, не защото е просяк, а защото в своята немощ и в своята бедност той запази своята надежда към Бога и я усъвършенства като истинска добродетел – надежда Той да го утеши. (...)

Цялата проповед слушайте в прикачения файл:  

Още по темата
Още от Проповеди

Митарят Закхей

25.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

18.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината

17.01.2025 г. | ставрофорен иконом Дончо Александров | Проповеди

Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.

Какво се случва в центъра