В събранието на Христос

Проповед на Петдесетница, иконом Василий Шаган. 27.05.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Честит празник, братя и сестри,
В петдесетия ден след Пасха честваме слизането на Светия Дух върху апостолите, събранието на Христос, Неговата свята Църква, която Той събрал като народ Божий, като народ свят, и се радваме, защото се изпълни всичко, заради което дойде нашият Спасител в света. Светият Дух се яви в своята ипостас, яви се сред човеците. Идването Му като Утешител, като дух на истината, е завършекът, в който виждаме истинския образ на Светата Троица – образа на Бога като събрание на три ипостаси, три Лица в едно цяло...  една същност. И така, както Бог може да живее в единство на любовта, в единство, което с нищо не може да бъде нарушено, в единство, което има цялост и пълнота – така е сътворил и човечеството, и самите нас. Събрани в едно цяло по Негов образ и по подобие на Светата Троица.

Това събрание, братя и сестри, се различава от всякакви други събрания, колективи, общества и обединения, защото там, където ние се събираме в името на нашия Спасител Иисус Христос, ние сме оживотворявани, утешавани, вдъхновявани и освещавани от Утешителя, Когото на Петдесетница Христос е пратил. Праща Го върху всички нас, да ни обединява и да ни освещава. И затова нашето събрание е събрание на светиите, на народа Божий… Влизайки в Неговото пространство, в Неговата Църква, като в утробата на самия Бог, нека да отворим сърцето си, за да приемем и да познаем Бога (…)

Коя е за нас Църквата, братя и сестри? Място, където в неделя реализираме своите духовни чувства, или събрание, в което всеки участва – в Христовата Църква, която се актуализира, проявява и утвърждава именно в Литургията, която служим? Място, където аз със своята индивидуалност допринасям за нейната пълнота. Семейство, от което аз съм част и се чувствам загрижен за всичко, което се случва тук, и живея в него – познавам своите свещеници и своите братя и сестри в Христа, понеже и аз съм Христов, както и те. Живот без егоизъм, в който аз живея не за себе си, а за Христа. Защото Църквата е тялото на Христос. Самият Той е Църквата. И в своя християнски живот не може постоянно се разкъсваме между този свят и света на Господа. В своята вяра категорично трябва да осмислим, как живеем. Да не оставаме между двата свята, а да се отдадем на Бога и на Неговото Царство.

Сами разбирате, братя и сестри, че това е възможно само чрез Светия Дух, Който ние днес приемаме за наше лично вдъхновяване и оживотворяване. В Неделята на Самарянката чухме в Евангелието, че на Бога ние се покланяме в дух и истина, а сега дойде времето да разберем как да стане това. Не се страхувайте, братя и сестри, да изгубите нещо от този свят. Всичко в света е суетно, преходно и до време. Ние от него нищо няма да вземем със себе си. Това, което трябва да правим, е да изградим в себе си добро сърце, което ще можем да покажем на Бога. А то се изгражда в събранието на светиите, в което присъства Христос.

О, Господи, ако бяхме идвали с такава нагласа на Литургия – с разбирането, че Христос е посред нас – колко по-различни щяхме да бъдем! Само за миг си представете какви трябва да бъдем, ако съзнаваме, че Христос е сред нас… Ето, днес повече от половината Църква се причасти с Тялото и Кръвта на Христос. Само по себе си това означава, че ние, които ядем и пием от едната Чаша,  не може да си тръгнем оттук без памет един за друг, без грижа един за друг, без отношение към това събрание, което ни обединява чрез Чашата, която заедно приемаме. Та ние сме братя в Христа! Както казва апостолът – след като ядем и пием от едното Тяло и едната Кръв, в нас тече Христовата кръв, освещавайки ни.

Ето това е основното предизвикателство, което трябва постоянно да ни кара да бъдем нови, различни, не от този свят, осветени от Господа синове Божии. Свят народ – такива иска да ни види Господ. Затова не се страхувайте да Му посветите целия си живот, да оставите имането си заради Господа. Откъснете го от своето сърце, да не ви тежат там. Както се казва в Еклисиаст – като правите къща, правете я така, сякаш няма да живеете в нея. Така и с всичко останало в света, освен човешките отношения помежду ни в любов един към друг и в любов към Бога от цялото си сърце… Не се страхувайте и ако не можете да го направите веднага. Ние сме слаби, но Духът, Който Христос ни праща, е дух на истината и ще пребъдва с нас во веки. Затова тържествува днес църквата, защото Бог дойде и ще остане с нас, ако и ние сме с Него.

Нека не се страхуваме, а да се радваме и да Му се покланяме, чисти като деца. Да посветим себе си един другиму и целия си живот на Него, и да Му въздаваме слава. Амин.