Урок по родолюбие

В неделния ден след края на св. Литургия беше закрита учебната година на енорийската детска школа „Кандилце” в Духовно-просветния център.

В работата на школата през годината се включиха и родители, и други членове на енорията, всеки със своите дарби, а децата станаха причастни на техните професии или любими занимания – пробваха своите умения в творческото писане с майката на Ани и Деви, изработиха цветни икебани с леля Милена, която украсява храма за празниците на Църквата, майсториха великденски украси с майката на Ева, Димана и Никол, а с татко им, който пее в църковния хор по време на службата, разучиха тропара на св. Богородица...

Но остана нещо неизпълнено от предварителните задачи, които си бяха набелязали в началото на учебната година. Нещо така важно и полезно за всеки млад човек, търсещ своята идентичност. Тъкмо на това беше посветено последното занимание на школата. А в залата присъстваха не само децата и техните учители, но и родителите им, а и много хора от енорията. Водещ беше отец Василий Шаган, ръководител на Духовно-просветния център.

Той започна по необичаен начин, като прочете на децата родословието на Господ Иисус Христос (Мат. 1:1-17), и им припомни, че неслучайно това е родът на цар Давид, тъй като Бог му е обещал, че от неговото коляно ще се роди Спасителят на света – Христос. Затова и Евангелието започва по този начин – от една страна, да се знае, че Бог е изпълнил обещанието, което дал на цар Давид, а от друга, да се потвърди, че Иисус Христос не е само Бог, но и човек, и като човек има родословие, както всеки от нас.

Но защо е нужно да знаем родословието на Иисус Христос? Защо е важно да знаем кои са предците Му? Как това помага за нашето личностно развитие? Какво общо имаме с Него? Децата предлагаха различни варианти – защото се наричаме християни по Неговото име, защото като Бог ни е създал, защото сме братя и сестри на първите хора и сме образ и подобие на Бога, но накрая стигнаха и до извода, че общото е именно Неговата човешка природа, че Той, бидейки Бог, е станал и човек като нас. Затова на първо място в нашето духовно развитие е важно да знаем, какво означава да си човек? В това знание са заложени основите на нашето израстване, на нашето истинско самочувствие и нашето щастие. Защото колкото по-малко познаваме себе си, толкова по-нездраво самочувствие имаме, и обратно, колкото по-добре познаваме себе си, толкова по-истински заставаме пред Бога, искрено, с пълно съзнание за себе си..

А защо е важно да знаем кои са нашите предци? Родословието на човека обикновено се проследява по бащина линия, но ако ние проследим своето родословие и по майчина линия, ще се чувстваме много по-богати духовно и родово – зад гърба си ще имаме два големи рода, толкова много хора, сред които е възможно да има велики личности, някои дори светци, а други – грешници, и от живота на всеки един от тях ще може да си изведем поука за нашия собствен живот.

Проследяването на родословието дава възможност да опознаем тези хора, като се започне от най-близките до нас, родителите ни. Ние не винаги знаем всичко за тях – къде са се родили, как са расли, къде са учили, как са прекарвали ваканциите си, дали са можели да карат колело, дали са вярвали в Бога, за какво са мечтали, как са се запознали и са създали семейство. А кои са техните братя и сестри, след това техните родители и родителите на родителите – дори само три поколения преди нас да се опитаме да проследим, ще видим за колко много хора става дума, всеки със своето Аз, стоящ пред нас и пред Бога.

Те са нашите корени, по които до нас достига нашата родова памет. Много често обстоятелствата в техния живот, формирали техните характери, се отразяват и на следващите поколения, в това число и на нас. Така ние понякога чуваме от своите близки, че не само външно, но и по отделни свои качества приличаме на някой свой роднина от миналото. И това може да са достойнства, които да ни изпълват с истинско самочувствие.

За да бъде по-ясно на децата, о. Василий нарисува пред тях родословието на три поколения от своето семейство и разказа за някои свои предци. През съдбата на своя баща и неговите двама братя, той обясни нагледно колко възпитателно може да бъде въздействието на родовата памет. Дори само споменът за достойния дядо, който ги е отгледал, и възхищението, с което се говорело за него н семейството, го превръща в пример за подражание и на неговите правнуци, без да има нужда да им казват какво трябва или не трябва да правят.

В края на заниманието децата от школата, както подобава, получиха и домашно за лятната ваканция. Всъщност, както се оказа, неговото изпълнение предполага участие на родители, баби и дядовци и всички роднини, които могат да допринесат с някаква полезна информация, тъй като задачата е децата да направят своето родословно дърво. Как да бъде оформено, всеки ще реши сам, допускат се и схеми, и рисунки, и снимки, и други възможни решения. Проектите ще бъдат представяни през следващата учебна година на школата.

Разделихме се, на не за дълго, разбира се. Децата ще продължат да се срещат на неделните и празничните служби в храма, участвайки в живота и тайнствата на Църквата, а кой знае, може би и да попътуват заедно – при следващо съвместно поклонение по светините български. Ще видим.