Центърът е Христос

12.09.2023 г.
източник: www.mitropolia-varna.org
Автор: иконом Георги Стоименов

Проповед на иконом Георги Стоименов в Неделя преди Въздвижение на Кръста Господен – 10 септември 2023 г., храм „Св. Архангел Михаил”, Варна.

Обични в Господа братя и сестри,
Бог толкова възлюби света, че отдаде Своя Единороден Син. Бог толкова възлюби света, че не Го изпрати да съди света, а да бъде светът спасен чрез Него. Това са само две изречения от днешното Евангелие, но в тях се събира голяма част от нашата вяра. Бог толкова обикна света – имайки предвид всички нас, с нашите немощи, с нашите слабости, с грешките, които допускаме, с всичко онова, което се случва около нас – заради нас Той толкова обикна света. Не заради праведниците, а за да може да спаси нас, грешниците, слабите, които имаме нужда от Неговата помощ. И Бог е решил да ни спаси не поради някакво задължение, а в любовта Си към нас. Толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден син!

Съответно, ако искаме, и ако нашият път е към царството Божие, натам, където е спасението, трябва да знаем, че пътят към това спасение минава през любовта – същата любов, която Бог е проявил към нас, отдавайки Своя Син. По същия начин трябва и ние да вървим към царството Божие – проявявайки любов към тези, които са около нас, проявявайки любов към нашите ближни, сродници, врагове... Но на първо място – към Бога.

Причината, да посещаваме храма, да посещаваме богослуженията, би трябвало да е именно любовта ни към Бога. Всъщност – колко красив и голям е храмът, това не играе никакво роля, ако отиваме там заради това, ако изместим Христос в нашето богослужение. В нашето богослужение център трябва да е Христос, а не какъв е храмът и кой свещеник служи там, не колко е украсен храмът и колко свети мощи има там. Ако изместим центъра на нашето лично богослужение от Христос, значи не знаем кои сме. Християните сме християни, защото следваме Христос, Онзи, Когото Бог прати, Онзи, Който е пътят, истината и животът, Който е пътят на нашето спасение.

През изминалата седмица имаше два големи християнски празника – на 8-ми беше Рождество Богородично, а на 9-ти светата Църква чества паметта на праведните Йоаким и Анна, „родител 1” и „родител 2” на Пресвета Богородица, както е модерно днес някъде да се казва... Виждате до какво безумие се стига в света, че дори към родителите не може да се обърнем, както е редно, както ни учи Църквата. За светата Църква семейството е много важно по пътя ни към царството Божие. Когато знаем кои са нашите родители, кои са нашите прародители, това ни помага да вървим напред, ние знаем кои сме самите ние.

Слава Богу, че засега България казва, че няма да приемем това наричане на родителите като 1 и 2, но отказът да го приемем нормативно, не означава, че този тип ценности не са попили и в нашето общество – от детските филмчета дори до онова забавно време пред телевизора, когато ни заливат с „новите ценности”, с новите възприятия за правилно в този свят. Но за Христовата църква богоотците Йоаким и Анна винаги ще бъдат богоотци, Пресвета Богородица винаги ще бъде Майката Божия, винаги ще е важно детето да знае своите баща и майка, да расте в семейството чрез любовта и грижите на родителите си, възпитавано в почит към тях. Важно е да се стараем да запазим тези ценности, защото всичко друго, за съжаление, вече е толкова достъпно, че много лесно достига и до най-малките деца.

Дай Боже, по молитвите на Пресвета Богородица, Бог да запази децата ни, да намерят те своето място в Църквата, да им даде сили да преодоляват влиянията на света, който е все по-примамлив. И да останат тук, макар че в Църквата нещата не са толкова лесно достъпни, и борбата е доста голяма. Нека Пресвета Богородица, като духовна майка на всички нас, да пази нас и децата ни, никога да не забравяме и да не допускаме да принизим семейството, да унищожим дори пола човешки, защото тогава и нашият край много лесно ще настъпи. Бог да закриля вас и вашите семейства, да ви води към храма, да ви води към Христос, и да му отвърнем и ние със същата любов, с която Той отдаде Своя Син за нашето спасение. Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Митарят Закхей

25.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

18.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината

17.01.2025 г. | ставрофорен иконом Дончо Александров | Проповеди

Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.

Какво се случва в центъра