Трудните пътеки

Проповед на свещеник Алексей Атанасов във Втората неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама, храм Св. Николай Чудотворец”, 15 март 2020 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
Това Евангелие, което се полага за днешния ден според богослужебния кръг, може би е най-точното за това извънредно положение, което обяви държавата.

Не само от Евангелията знаем това, което се случва в този случай – обърнете внимание, Господ Иисус Христос, като вижда вярата на тези четирима мъже, донесли разслабения при Него, толкова радост има в Себе си, че казва на човека: „Прощават ти се греховете”. Ние всеки път го казваме на светата Литургия: „Вярвам в един Бог Отец, творец на видимия и невидимия свят”. Това, което не познаваме, не можем да видим с очите си, но то съществува. Бог има власт да дава живот, Той е източник на живот. И тук в Евангелието казва на човека:”Стани, вземи си одъра и си иди”.

Всички тези чудеса в Евангелието имат своето доказателство в историята. Самите апостоли, които тръгват да го разпространяват по целия свят, знаем, някои от тях отиват в Африка, в Индия, ако човек се замисли разумно, те тръгват без да знаят какво ги очаква. Дали изобщо ще достигнат до тези места от своя жребий? Само да стигнат до там може да е отнело години. И разбойниците не са единственото, което ги е заплашвало по пътя. (…)
Чуйте края в прикачения видеофайл.

Думи на отец Алексей в края на Литургията:
Братя и сестри, ние имаме примера на всичко, което се случва в Евангелията, и  знаем как Господ Иисус Христос насърчава хората със силна вяра. Имаме примера на апостолите и на всички, които са искали да разпространят благата вест по целия свят. Имаме примера на тяхната смелост. Те са мислили повече за Бога, за вечния живот. В крайна сметка, когато човек мисли така, става дума за онази вяра, за която Господ Иисус Христос казва, че и планини премества.

Попаднах на една статия, писана през 20-те години, за испанския грип, инфлуенца. В България почти всички се заразили. Каквото и да правели, рано или късно, стигало и до тях. Заразявали се всички от семейството, но най-тежко боледували възрастните. Може би и сега ще е така, затова най-вече трябва да предпазим възрастните хора и тези, които вече имат някакви хронични болести. Нека спазим всички хигиенни и ограничителни мерки, които ни съветва държавата. Но да помислим и за душата си. Както казва Господ Иисус Христос, по-важно е на човека да му се простят греховете.

Може би не сега, но в един момент смъртта ще дойде. И ако човек е вършил добри дела, вярвал е в Бога и се е водил по думите на Христос в живота си, даже и да го застигне смъртта, няма от какво да се страхува. Амин.