Тебе думам, стани (Лука 7:11-16)

08.10.2023 г.
източник: youtube-production-sharf.rs
Автор: протойерей Михаил Манев

Проповед на протойерей Михаил Манев по Евангелския текст (Лука 7:11-16) в Неделя трета след Неделя подир Въздвижение. 07.10.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Христос воскресе!

Възлюбени в Господа насилници и грабители на царството Божие,
В днешния ден станахме свидетели на това, как Христос възкреси сина на една вдовица. И смъртта вече няма жило за нас, които се именуваме христови, които се стремим да влезем в царството Божие и насилваме плътта си, и я разпваме с нашите страсти.

Бог създава човека не за смърт и болести, а за безсмъртие в Неговата божественост по благодат. И смъртта, и болестите настъпват в нашата природа тогава, когато Адам и Ева показват, че искат да живеят без Бога. Че искат те самите да са центъра на своя живот и да са самодостатъчни, че нямат нужда от Него, източника на всички блага. И смъртта идва като една закономерност в нашия живот. Като край. За да се прекъсне беззаконието в този свят. И Христос след това идва в света не само да изкупи човека, не само да му покаже пътя, по който да върви, а и да го изтръгне от смъртта – като естествен дар в следствие на желанието да върви по стъпките Христови. Толкова прости думи и толкова сложни за изпълнение.

Днес видяхме как едното шествие на смъртта, с неговия плод, излиза от града Наин. Хората бяха тъжни, защото любимият човек ще им липсва, вече няма да могат да го видят, няма да могат да го докоснат, няма да могат да се ползват от неговите плодове, и не само самотата, но и нищетата ще обземе живота на тази вдовица… И едно друго шествие – което носеше в себе си живот. Един човек вървеше отпред и всички осъзнаваха, че Той е необикновен – от Него излиза сила и думите Му имат власт над нас. Неговите ученици, и народът, който очакваше Той да извърши поредното чудо, вървяха с Него. И тези две шествия се срещат там… Всъщност тези две шествия се срещат тук, в храма, срещат се тук, между нас. Ние, умъртвените от греховете и страстите си, които не сме разпнали, а ги изпълваме и им даваме живот, идваме тук, за да се срещнем с Христос, да ни даде Той живот, да ни оживотвори, да ни възкреси, да можем отново да бъдем живи…

Тогава, когато двете шествия се срещнаха, Христос се смили над майката. Той видя как тя възприема смъртта, като нещо, от което няма изход, като неизбежност в нашия живот, неизбежност, с която ние, макар и да не сме съгласни, няма как да се преборим. Тази закономерност сякаш идва да се наруши от Твореца на вселената, чрез Когото всичко е станало и преди Него нищо не е имало… Той идва и казва на тази женица: Не плачи, не тъгувай напразно, това не е вечно, ала за да видиш, че Аз съм Онзи, Който е животът и смъртта, че Аз съм началото и краят, сега ще се допра до него… Хваща носилката и казва: момко, тебе думам, стани.

Колко прости думи, казани със сила, казани с власт. Той не пита жената: Вярваш ли, че мога да възкреся сина ти? Той не вижда дори вярата в онези, другите хора, които са там с Него, дори и онези, които вървят с мъртвеца, Той не ги пита вярват ли, а направо отива и казва: Стани. Но го казва така, сякаш този момък вече няма никакъв избор, освен да се вдигне от постелката. И той наистина става и започва да говори. Не привидение, не някакъв дух, а онзи същия момък, който до преди малко е бил мъртъв, отново е с разума и разсъдъка си, душата отново оживотворява тялото. Това е страшно. И чудно. И тържествено. И радостно. Защото изведнъж разбираме, че смъртта не е краят на нашия живот, че целта на нашия живот не е само земни удоволствия. Целта на нашия живот е да бъдем различни, да бъдем други, да се стремим отвъд него. Защото чакаме живот в бъдещия век. Но този бъдещ век все не идва и не идва. Защото ние не сме подготвени и не го очакваме. Знаем, че някога ще дойде, ала никога не идва, когато ние хората не го зовем…

И ето Го Христос с Неговия народ и срещу него мъртъвците, носещи своите мъртъвци… На това събрание, на тази среща в храма, ние трябва да изберем с кого да тръгнем, към кого да бъдем. Дали да бъдем онези, които искаме да имаме живот, макар и да умрем, или искаме да сме мъртви, макар и живи? Трябва да изберем с кого да бъдем. И този наш избор не е насилствен. Ето ви края и началото. Ако искате да бъдем Христови, то тогава трябва де имаме плодовете на Христа. Апостол Павел в днешното Послание казва: както сееш, така и ще пожънеш. Ако сееш богато, богато и ще жънеш. Ако сееш оскъдно, оскъдно и ще жънеш. (Вж. 2Кор. 9:6)

Не е лесно да си Христов. Да сеем, означава да променим себе си така, както Христос иска да бъдем променени – да Го обикнем, да обикнем и хората около себе си, да не злословим, да не блудстваме, да не лъжем, да не крадем, да не мамим, да не обиждаме, да бъдем честни, да бъдем радостни за това, че Той е част от нашия живот, и всеки път, когато паднем, всеки път, когато престъпим тези Негови заповеди, да се разкаем, а не да се отчайваме, че нищо не става от нас, защото сме сбъркали… То чудно е, че съм мислил, че става нещо от мене… Не е откритие…

Единственият начин да победим смъртта, е чрез Христа. И когато тук стоим на прага на живота и смъртта, аз всеки път се удивявам колко малко хора се причастяват, и не мога да разбера защо. Защо идвате тук без да се причастите? Защото сте недостойни, или защото не искате да положите усилия, за да може да се причастите? Не е толкова трудно – да живееш шест дена достойно, за да може на седмия да се причастиш. Семпла история… Не е нещо против вашата природа, а нещо, което я обновява. Защото този Бог бе човек и даде Себе си за нас, за да може ние да бъдем живи, да бъдем шествие на живота... И когато свещеникът призовава: „С мир да излезем”, то се има предвид да излезем отвън и да покажем на онези, мъртвите, какъв живот има тук, вътре. Да покажем как този живот се изразява чрез нас навън, в нашето семейство, в нашата работа, по улиците, в магазините, и как ние сме различни всеки път – не рязко, не, ала малко се променяме…

Е, защо вие, които искате да изберете живота, не искате да приемете Живота в себе си? Аз не знам, трудно ми е да го разбера от години... Каква е причината да не искате да се причастите, да не искате да имате живот в себе си… Каква е причината де не живеете според заповедите на Христа, но иначе казвате, че сте християни… Тази причина може би е само една – която аз виждам – и тя се нарича заблуда. Да се заблуждавам, че искам да бъда един, а живея и делата ми показват, че съм друг. Това е като крадеца, който вика: Дръжте крадеца. Да можем ние да казваме, че сме християни и Христови, а да живеем, както искаме, по прищевките на ума си и по суетата на дните си…

Трудно е да бъдеш лицемер. Много по-лесно е да се държим естествено. Когато човек се държи естествено, всички виждат неговите недостатъци. Ала хубавото е, че когато видим един човек да се държи естествено, ние някак си се прилепваме към него, защото той не може да ни нарани. Виждаме всичките му кусури, но и всичките му достойнства също. А и той също си вижда кусурите. Може би и достойнствата… И това е началото, за да почнем да се променяме. Защото, когато видиш какъв си в действителност, тогава е много по-лесно да отстраниш това, което не е присъщо на тебе, което ти е пришито от онези сили, поднебесни. Тогава вече може да започнем живота си, защото сме разбрали, че сме били мъртви. Вече няма да имитираме живот… След като разбереш, че си мъртъв, и дойдеш тук, единственото, което можеш да кажеш е: Съживи ме, Господи! Дай ми сили да имам живот! И когато чуеш думите Му „Не плачи”, то означава, че ти ще възкръснеш, че си вече нов, че си онзи, който може да се надигне от постелката на смъртта, да излезе от храма и всички да видят, че е жив човек. Амин.

Още по темата
Още от Проповеди

Чудните срещи с Живота

27.10.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Има хора, дори и в Църквата, които ненапълно разбират възкресението и ненапълно вярват. А това е най-важното. Бог наистина може да изцери, наистина може да върне някого от смъртта! И има много примери за това...

Желание да се промениш

20.10.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Евангелието не е далече в миналото, когато Христос изгонвал бесове, то е нещо, което се случва и сега. Защото Христос не е живял само тогава, а живее и днес, и бесовете още Му се покоряват...И когато трябва да изберем – ето там е силата, в която ние се проявяваме...

С живот пред Бога просияла между човеците

14.10.2024 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Каквото и да правим в този свят, трябва да живеем не пред човеците, а само пред Бога. Животът ни пред Бога ще бъде толкова истински, че няма как да не просияе като живот и пред човеците…

Какво се случва в центъра