Свидетелство за правдата

Интервю с Черногорския и Приморски митрополит Амфилохий Радович (1938-2020) при гостуването му във Варна в рамките на 21-та Седмица на православната книга - 2019. Разговор на иконом Василий Шаган, Анула Христова и Весела Игнатова с митрополит Амфилохий за ролята на Църквата в света и други важни въпроси за съвременното общество. Превод Борислав Аврамов.

   – В съвременния свят и това, което се случва в постхристиянска Европа, може да кажем, че живеем в епоха, когато се формира нов социален строй. В някои страни дори се говори за формиране на ново законодателство относно устройството на обществото и семейството, възпитанието на децата и тяхното образование. От една страна, виждаме, че хуманизмът е издигнат до религия, и това се наблюдава повече от век, а от друга страна, понятията за личност и за човек някак си не са много добре формулирани, както в законодателствата на определени държави, така и в съзнанието на съвременния човек. Как мислите, може ли Църквата да повлияе по някакъв начин положително на този процес?

   – Какво може да направим? Православната църква днес, според мен, е длъжна да играе най-важната роля в човечеството – автентичния християнски опит в историята. Православната християнска църква е запазила душата си, запазила е вярата си. Както казва известният кардинал Каспeр, от времето на папа Йоан Павел II: „Ние имаме нужда от вас, православните”. „Защо – питам аз, – вие сте огромна организация, по целия свят имате влияние?” А той казва: „Вие пазите вертикалата Бог-Христос-човек-история, а ние сме в опасност да се изгубим по хоризонталата”. Затова е дълбоката криза и при римокатолицизма, а протестантизмът пък е поел вече по път, който почти поддържа антихристиянския дух на съвременния западен човек. Така че Православната църква има сили, но тя трябва да се завърне към светите Отци, да се върне към вековния църковен опит на православния Изток, който се е запазил. И трябва да се върне към този опит, от една страна, за да запази своите православни народи, а от друга, за да свидетелства за този автентичен Евангелски опит пред целия свят.

   – Но ако позволите, въпреки всичко съвременният човек, както го нарекохте Вие, хуманистичният човек, все пак се намира в търсене на някаква социална справедливост и въобще в търсене на правдата. Възможно е това чувство за правда да е някакво изконно чувство във всеки от нас. И Църквата не може да остави в никакъв случай своите чеда в тази тяхна борба за правдата. И какво може да бъде свидетелството на Църквата за правдата пред съвременния човек? (...)