Ангелите те възхвалиха, а хората те славят!

На 14 октомври честваме паметта на преподобната Параскева (Петка), живяла в X-XI век, родена в Епиват (Тракия) от родители българи. От 1238 г. до падането  под турско робство светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска” във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния). Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий.

... Ще приеме, сигурно ще приеме, като чедолюбива майка нашите детски лепети, и ще придаде сила на усърдието, и ще напътства към по-добро и по-благо! Макар и не така достолепно, но трябва и ние да ѝ поднесем нещо пристойно. А за нас, които сме почетени с дара на словото, ще бъде най-пристойно словото да поднесем, като предостойнолепно пред другите тленни неща, та да ѝ се издължим според силите си.
Аз, прочее, смятам, че Преподобната по нищо не отстъпва на древните и знаменити светци. Ако ли някой каже, че те са доблестни в деянията, то и тя поради деянието просия! Ако пък – че са превисоки във видението, то и нея ще видиш украсена с него. Като слънце тя навсякъде отпраща лъчи!
Щом, прочее, тя извършва тези неща за нас по всяко време, то нека и ние се устремим усърдно към нея и да я почетем достойнодлъжно, заради премногото благодеяния. Нека да говорим и да вършим всичко за нейна благоугода и никак да не отстъпваме със слово или с дело от оная, която така се застъпва за нас. Защото всеки, влязъл в къщата си, усеща нейното застъпничество, защото има щедър извор на изцеление. И колкото повече черпят от него, толкова повече извира; и колкото повече извира, толкова повече лекува каквото и да е страдание!
Св. Евтимий Търновски из „Пространно житие на Петка Търновска”

Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедстващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса. (Кондак, гл. 6)

Пустинното и безмълвно житие като възлюби и след Христа, твоя Жених, усърдно като се затече, и Неговото благо иго в младостта си като взе, с кръстното знамение срещу мислените врагове мъжествено като се въоръжи, с постнически подвизи, пост и молитви, и със слъзни капки въглените на страстите си угасила, достославна Параскево. И сега, в небесните чертози, с мъдрите девици като предстоиш пред Христа, моли се за нас, които почитаме честната ти памет. (Тропар, глас 4) (аудио - ТУК)