Сретение Господне - 1

На четиридесетия ден, според предписанията на закона, Иисус бил занесен от родителите си в Йерусалимския храм, където Младенецът-Христос бил посрещнат от духовните личности на тази епоха, и главно от Симеон Богоприемец. Това събитие станало причина, празникът да се нарича „сретение” което означава среща. На този голям празник Църквата чества както нашия Господ Иисус Христос, така и родилата Го по плът Божия Майка. За ден на празнуване от времето на ранното християнство е определен 2 февруари, т. е. четиридесетият ден след Рождество. Така светата Църква разделя календарната година според етапите на божественото домостроитерство и, благославяйки по този начин времето, ни дава възможност да вкусим от великата тайна на въчеловечаването на Сина и Словото Божие. Принасянето на Христос на четиридесетия ден в йерусалимския храм се описва само от евангелист Лука (Лук. 2: 22-39).

1.
Сам Господ Бог, а именно невъплътеното Слово, дава на Моисей заповедта за очистването на всеки младенец от мъжки пол на четиридесетия ден, и оттогава това става завинаги едно от най-важните законови положения в древния Израил.

В книгата Изход четем „И рече Господ на Моисея, като каза: посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те” (Изход 13:1-2). Както се вижда, тази заповед се отнася не само за първородните синове, но и за животните. Те трябва да се отделят и да се принасят на Бога. Божиите слова са категорични: „отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу” (Изход 13:12).

Тази заповед била дадена на израилтяните чрез Моисей в периода след умъртвяването от Божия ангел на всички египетски първородни (в резултат на което фараонът разрешил на евреите да излязат от Египет) преди преминаването на Червено море. Интересно е обосноваването на тази заповед: „защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет” (Изход 13:9). Посвещаването на първородните на Бога било проява на признателността към Него за Неговите благодеяния.

По-подробно за този обред се говори в книга Левит. Като се роди младенец от мъжки пол, на осмия ден той трябвало да бъде обрязан, а на четиридесетия да бъде принесен в храма. Заедно с новороденото момче родителите трябвало да донесат „на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях” (Лев. 12: 1-7).

Установеният от Бог Слово закон бил спазен от Самия Него, като приел човешка плът, за да не бъде той нарушен. Св. Кирил Александрийски казва, че ние не трябва да се съблазняваме от това, че Христос изпълнява закона, но трябва „да постигаме дълбините на домостроителството”. Извършеното от Христос се отнася до тайнството на кеносиса на Сина и Словото Божие.

Според св. Григорий Богослов, Христос не се нуждаел от очистване, тъй като в Стария Завет то било установено за родените и раждащите ги, а Той бил заченат безсеменно и роден нетленно. Светите отци казват, че Христос бил принесен в Храма не от нуждата да бъде очистен, но „това било дело на послушание”. Разбира се, послушание не само на Закона Божий, но и съвършеното послушание на новия Адам в противовес на непослушанието на стария Адам. И ако непослушанието на последния довело до падението и тлението, то послушанието на новия Адам-Христос възвърнало „непослушната” човешка природа към Бога и излекувало човека от отговорността за неговата непокорност.

2.
Принасянето на младенеца в Храма на четиридесетия ден се наричало Очищение (очистване). Както майката, така и детето трябвало да се очистят от последствията от раждането.

Раждането на деца е Божие благословение. Но не трябва да забравяме, че този начин на раждане на човека се явява следствие от грехопадението и обличането в така наречените „кожени дрехи”, в които след падението и лишаването от Божията благодат е бил облечен Адам. За това говорят следните стихове от петдесетия псалом: „Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми” (Пс. 50:7). По Божие допущение е бил благословен такъв начин на раждането на човека, който при това не престава да бъде резултат от грехопадението, и нито родителите, нито децата не трябва да забравят това. Именно в тази богословска перспектива трябва да се тълкува и ветхозаветният обред на очистването.

Изхождайки от това, Христос и Пресвета Богородица не се нуждаели от очистване, защото безсеменното зачатие и нетленното раждане нямат нужда от очистване.

Дадената чрез Моисей заповед гласяла: „жена, кога зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дена” (Лев. 12:2). Това място в Свещеното Писание косвено говори за чистотата на Дева Мария, защото е нечиста тази жена, която роди след като е заченала от мъж. Богородица заченала от Светия Дух, а не от мъж, чрез мъжко семе. Следователно и тя е отишла в Храма с жертва, единствено за да спази Закона, а не защото е имала нужда от очистване.

3.
Божията заповед казвала ясно: „посвети ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви” (Изход 13:2). Тази заповед представлява едновременно и пророчество за въплъщението на Сина и Словото Божие, защото нито едно дете, дори и първородното, не отворя утробата на майка си, а тя се отваря от „съединението на мъжа с жената”. От всички новородени, само Христос отваря утробата на майка си и, без да наруши нейната девственост, я оставя пак затворена. „Преди някой отвън да почука, този младенец сам отворил отвътре”. Св. Никодим Светогорец също твърди, че само Христос е отворил девствената утроба на Своята Майка, и казва: „Боголепно и свръх всяко разбиране, отворил утробата Й, раждайки се, и пак я запазил затворена, както е била преди зачатието и раждането”.

Христос се явява първенец и на протежение на цялото Свещено Писание се нарича „първороден”. Тази дума въобще не предполага съществуването на други родени след Него, но само че младенецът се е родил първи, независимо дали след него е имало други. Така думата „първороден” се отъждествява с думата „Единороден”, както Христос нееднократно е определян в Свещеното Писание.

Думата „първороден” се отнася към двете раждания на Христос: и към „предвечното” раждане от Девствения Отец без майка, и към раждането „във времето” от девствената майка без баща (св. Григорий Палама).

Христос се нарича първороден по три причини: първо, защото „е роден от Отца преди всички векове”, както казва св. ап. Павел: Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар (Кол. 1:15); второ, защото е роден като човек, независимо от тава, дали родилата го Приснодева Мария е родила и други деца, по думите на апостол Лука: „роди своя син първенец” (Лук. 2:7); и трето, защото Христос се явил първороден от мъртвите, защото възкръснал преди всички други, давайки с това възможност на всеки от нас да възкръсне в съответното време. Възкресението е и раждане. Апостол Павел казва: „Той е начатък, първороден измежду мъртвите” (Кол. 1:18). Първото значение на първородството е свързано с раждането на Сина Божий „по природа” и се отнася към областта на богословието, докато останалите две първородства са свързани с въчеловечаването на Словото Божие и се отнасят към домостроителството за спасението на човека.

Нашата природа се животвори чрез три рождения: от майката, в тайнството Кръщение и в очакваното от нас „възкресение на мъртвите”. Съобразно с това и Христос станал за нас Първенец и в трите, за да оживотвори и обожи нашата човешка природа. Затова след телесното раждане на човека трябва да последва и духовното, в светото тайнство Кръщение.

4.
Колко е трогателна картината на принасянето на Младенеца-Христос в храма! Предвечният Бог, Словото Божие, единочестно съединено с Отца и Светия Дух и управляващо с света и цялата вселена, се появява в храма в образ на младенец в обятията на Майка Си!

Бидейки младенец, Хрисотс не е преставал да бъде Предвечен Бог, и затова Той бил най-мъдрият във вселената. От момента на случилото се в утробата на Пресвета Богородица съединяване на божествената и човешката природа в Лицето на Бог Слово, човешката природа била обожена, и душата на Христос се обогатила с пълнотата на премъдростта. Но тази мъдрост се проявявала постепенно, в съответствие с възрастването на Неговото тяло, иначе Христос не би изглеждал като младенец, а като чудовище (св. Йоан Дамаскин).

Със своето младенчество Иисус Христос изцелил „младенческото мислене” на Адам. Сътвореният от Бога Адам в Рая бил младенец (неопитен) относно благодатта и светостта. Умът на пъровосъздадения човек бил просветен, но той трябвало да мине през изпитания и да достигне до обожение. Тъй като Адам не бил духовно съвършен, той лесно бил измамен от лукавия, съзрял и състарен в греха демон. Затова, бидейки телесно младенец, Иисус изцелил не само „младенческото (неопитното) мислене” на Адам, но и цялата човешка природа, и извършил (постигнал) онова, което не било по силите на първия Адам – обожението. Така, с въплъщението на Своя Единороден син, Бог Отец направил обожението на човека силно и неразрушимо. Дяволът не могъл да въведе в заблуждение човека-Христос, както с лекота го направил с първия Адам.

Кеносисът на Сина и Словото Божие, както добре се вижда от примера с Неговото принасяне в храма, не било умопостижимо дори за ангелите, тъй като те били поразени от безграничното снизхождение на Всевишния Бог. Пророк Авакум предсказал въплъщението на Божественото Слово със следните думи: „Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. Величието (Добродетелта, гръцки текст) Му покри небесата, и славата Му изпълни земята” (Авак. 3:3). Под думата „добродетел” се разбира въплъщението и кеносиса на Божието Слово. „Покри небесата” означава, че добродетелта покрила и закрила (останала неразбрана) дори ангелската висота.

5.
Установеният от Бога закон гласял, че приношението (просфора – гр.) на „мъжкия първенец” трябва да се съпровожда от приношението на непорочен агнец или на двойка гургулици, или на две малки гълъбчета. В книга Левит пише: „тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях” (Лев. 12:1-6). Евангелист Лука казва, че родителите донесли Иисус в Храма, за „да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета” (Лук. 2:24). Светото семейство не принесло агне поради своята бедност. Богатите хора принасяли едногодишно агне без недостатък, а бедните принасяли двойка гургулици или две малки гълъбчета (Прокопий). Христос се родил в бедно семейство и израснал като беден човек. Но Неговата бедност се състояла не толкова в Неговото социално положение и начин на живот, а главно в Неговия кеносис като Бог Слово. Въпреки Своето богатство Христос станал беден, за да се обогатим ние с Неговото Божество (св. Григорий Богослов).

Според св. Григорий Палама двойката гургулици олицетворявала съединените по брачния закон съпрузи и изразявала тяхното благоразумие и благодарност. Малките гълъбчета символизирали Пресвета Богородица и Христос, защото Христос се родил от непорочната Дева и Самият Той до смъртта Си останал девственик. Така, ако първият образ изразявал честния и благословен брак, то вторият образ предзнаменувал непорочността на Богородица и на Христос.

Както отбелязва св. Кирил Александрийски, „гургулицата гука най-много от всички полски птици, а гълъбицата е мила и кротка. Двете птици символизират Иисус Христос: той като гургулица е извисил гласа си над цялата земя, изпълвайки с песента Си „Своето лозе” (всички вярващи в Него хора) и като гълъб пребивавал във висша степен на кротост. Не може да има и сянка на съмнение, че това тяхно приношение било първообраз на въплъщението на всемилостивия Бог.

6.
Една от главните личности участвали в разглежданото събитие е св. Симеон, „човек беше праведен и благоговеен”, сподобил се да „пред-срещне” Христос, да Го вземе в ръцете си и да Го познае чрез силата и действието на Пресветия Дух. Честта да види въплътения Бог Слово, и изречените в момента на срещата слова показват величието на Симеон.

Името „Симеон” на еврейски означава „послушание” (преп. Никита) или „този, който е чул Господа” (св. Йоан Златоуст). Това име съответства на живота и очакването на този праведник и на станалото пред него откровение от Бога.

Евангелист Лука определя Симеон като човек праведен и благочестив, живеещ в Иерусалим, който „чакаше утехата Израилева”. Освен това се казва , че „Дух Светий беше върху него” и че „нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен” (Лук. 2:25-26). Свещеното Писание напълно скрива неговия произход и личен живот, тъй като Симеон живеел друг живот – живота на духа.

Заради липсата на сведения в Евангелието за св. Симеон, св. Никодим Светогорец събрал мненията и съжденията на различните тълкуватели относно неговата личност. Така узнаваме, че св. Йосиф Песнописец го нарича „свещен свещенодеятел”. Свещеномъченик Методий го нарича „най-добър йерей”. Свети Фотий и свети Теофилакт казват, че той не е бил свещеник, но бил нещо повече от свещеник. Други твърдят че Симеон бил един от седемдесетте тълковници (преводачи) на Стария Завет, който при превода на пророческите думи в книгата на пророк Исаия „ето девица ще зачене…” се усъмнил в тяхното значение. И в този момент му се явил ангел Господен и му благовестил, че няма да умре, докато не види и не приеме в своите обятия родения от Духа Помазаник Божий – Христос. Някои твърдят, че Симеон бил син на еврейския патриарх Хилел и баща на известния законоучител Гамалиил, а други смятат, че той бил глава на еврейския синедрион. Също така се казва, че Симеон бил на повече от двеста и седемдесет години. Като посочва всичко това, св. Никодим Светогорец стига до заключението, че желаещите да следват Евангелието, славят св. Симеон Богоприемец като „воден от духа мъж”.

Праведният Симеон дошъл в храма по вдъхновение на Светия Дух, от Когото приел обещание, че преди смъртта си ще види Христос (Лук. 2: 25-27). В тези думи се крие голямата истина, че човекът трябва да пребивава в Светия Дух и постоянно да се поучават от Него, защото нечестивият и безбожен дух не може да открива тайнствата.

Пророк Исаия предвещава: „Укрепете отслабналите ръце, уякчете треперещите колена.... бъдете твърди” (Ис. 35:3-4). Тези думи се отнасят основно до св. Симеон Богоприемец. Никой не може да види Бога, ако няма духовни сили и е неукрепен (от Духа). И така, Светият Дух не само го водел, но и укрепявал нозете на Симеон, да отиде в храма, а ръцете му – да държат Христос. Георги Никомидийски казва, че за да послужи на това тайнство, праведният Симеон дошъл не със своите нозе, но сам Светият Дух бил за него колесница, която го носела.

Чрез силата на Пресветия Дух дошлият в храма Симеон познал въплътения Син и Слово Божие. Той се сподобил да види въплъщението на Божественото Слово, което „пророчески” виждали всички пророци. Св. Василий Велики казва, че праведният Симеон и пророчица Анна видели в Христос божествената сила „като лъчиста светлина, прозираща през стъклото на девството на човешкото тяло”. Както през стъклото на прозореца вътре в дома се вижда дневната светлина, така и чистите по сърце съзерцават през Тялото на Христос светлината на Божеството, която е чужда и недостъпна за другите.

Св. Атанасий Велики възпява св. Симеон Богоприемец за неописуемата чест да бъде воден от самия Свети Дух. Той казва, че праведният Симеон външно бил човек, а в същността си – свръхчовек, по природа – човек, а по добродетели – ангел. Мястото, където живеел, бил видимият Иерусалим, но неговия град бил горния Иерусалим. Той бил по-високо не само от човеците, но „Симеон превъзхождал и ангелите”.

Следва 2 част

Превод от руски език: Борислав Аврамов
Източник: „Господские праздники”, Симферополь, „Таврия”, 2002 г