Спомен за Мария

През тази година загубихме много хора. Сред тях е и Мария. Отиде си преди седем месеца. Къдравата Мария, както ѝ казвахме. Неизменно присъстваше на всички събития в Духовно-просветния център. Позната на всички, но заради странностите ѝ малцина я приемаха безрезервно. Днес един такъв човек ни изпрати кратко слово с топли думи за нея. Бог да я прости и да приеме душата ѝ! (Архангел.бг)
 

Две меки длани нежно, по детски , закриват очите ми. Знам кой е. Никой друг не го прави. „Ела с мене. Ще видиш нещо интересно” . Концерт, филм, изложба - разбира се, безплатни. Платените не са за всеки.

Притежаваше неизчерпаема енергия. Обичаше да сади цветя, да чете книги. Не пропускаше нищо интересно и забавно в живота на Варна. Присъединяваше се към групи, играещи гимнастика в Морската градина. Танцуваше паневритмия. Пееше в църковния хор. Когато можеше, обичаше да помогне с нещо на някого.

Математичка, завършила най-добрия български университет, често нелогична в обикновеното си ежедневие. Търсеше абсолютната истина по своя неописуем начин.

Лекции, неизброими курсове по всичко и за всичко, градски легенди. По детски вярваше в немислими неща, дочути оттук и оттам.

Съдбата ѝ не беше лека. Сама се бореше за оцеляването си, за жилището си, за хляба си. Често отминавана и пренебрегвана заради странностите си. А кой ли от нас не е странен и грешен?

Тя беше една от нас.

Сбогом, Мария.