Смъртта като раздяла с Бога

16.10.2021 г.
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в 3-та Неделя след Неделя подир Въздвижение и деня на Светите 26 преподобномъченици Зографски – 10 октомври 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Още от най-ранно време християните са спорили дали човек е сътворен смъртен, или безсмъртен…Споровете са били сериозни дори сред светите Отци. Но мнозина от тях са стигнали до категоричния извод, който св. Теофил Антиохийски през 2 век обобщава и казва: „Човек е сътворен нито безсмъртен, нито смъртен. Защото, ако беше сътворен безсмъртен, то Бог щеше да го направи подобен на Себе си, като бог, а ако беше го сътворил смъртен, то Бог щеше да бъден виновен за неговата смърт. Но на човека е дадена свобода, да избере безсмъртието или смъртта – как да живее.” И затова, имайки тази свобода, братя и сестри, ние сме пред голямата отговорност – за себе си и за своя живот.

Адам, нашият прародител, е прeстъпил една от основните и може би първата заповед на Бога – да не яде от това дървото, защото в деня, в който вкуси от него, със смърт ще умре. Адам не послушал Бога, поради което се случила най-голямата трагедия в света и човекът е унаследил смърт, а след Адама – и цялото човечество, и целият свят е станал тленен, тоест е нарушил връзката си с живота и започнал да се разрушава. Затова послушанието на Бога, Който дава истинския живот, е много важно, за да имаме живот. Защото Бог има живот, понеже е несътворен и безначален, а ние сме сътворени и нямаме този живот по природа. Затова, за да живеем, трябва да бъдем в единство с Бога. И когато ние нарушаваме това единство, то ние ставаме смъртни. И сме свободни, наистина, да избираме живота или смъртта.

Да бъдеш свободен, е наистина много важно, но в тази свобода, братя и сестри, трябва да проявим основното творческо дело, и това творческо дело е нашият избор – кой път да изберем.

След като човечеството чрез Адама е унаследило смъртта, то Бог не можеше да трае, да гледа Своето творение, подвластно на смъртта и на тлението, затова изпрати Своя единороден Син, Който извърши делото на спасението, чрез Своята изкупителна жертва, в която ни изкупи, един вид, от смъртта, защото я победи със Своята лична смърт… И смъртта, както знаем от светите Отци, изгуби своето жило, изгуби своята победа, която имаше до този момент, защото в гроба, в който Христос влезе, смъртта се срещна със самия Живот.

И ето че днешното Евангелие (вж. Лука 7:11-16) свидетелства за нещо много съществено. Никой не молеше Христос да възкреси едничкия син на Наинската вдовица, но Той се спря и го възкреси от мъртвите. От една страна, показа Своето всемогъщество, но от друга страна, Христос показа, че Той е дошъл да ни освободи от смъртта – и с възкресението на този момък, и с възкресението на Лазар, и с другите Си чудеса Той показа, че има власт над смъртта, и че с Неговото идване започва да се възражда и да тържествува животът.

Нашата вяра е вяра във възкръсналия Христос. (…) Но много често ние казваме: „Аз не се страхувам от смъртта, защото Христос я е победил”, но дали тези думи са искрени в своята същност. Защото да кажеш „Аз не се страхувам от смъртта”, значи да си сигурен, че твоят живот е Христос, и тогава, когато напускаш този свят, можеш като апостол Павел да кажеш: „Умирам за този свят, но така придобивам Живота”. Но кой от нас може да възглася това, подобно на апостола?!...

Ние се страхуваме от смъртта, защото смъртта, братя и сестри, това е да изгубиш Бога, да нямаш връзка с Него. Но ние се страхуваме не само от тази смърт, а и от смъртта на своето тяло и от смъртта на своята душа, защото тялото умира, когато душата го напуска. И тази раздяла на душата с тялото не е естествена. Ние сме сътворени да живеем наистина като Бог и по Неговата благодат да бъдем безсмъртни, но изгубили тази връзка с Бога, унаследихме смъртта и до ден-днешен я изпитваме, тази болезнена раздяла на душата от тялото. И няма как да не страдаме, подобно на Христос преди Своята смърт, когато се молеше: „Господи, ако може, да ме отмине тази чаша! ” И когато признаем, че смъртта е неестествена, най-голямата болка и най-голямата загуба за нас, тогава ние ще искаме с всички сили да намерим изход от смъртта и ще търсим Живота.(…)

Чуйте проповедта до края в прикачения видео файл:

Още по темата
Още от Проповеди

Митарят Закхей

25.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Църквата ни предлага днес за дълбок размисъл преображението на Закхей… Този малък на ръст човек поискал да види Христос… Закхей е бил богат човек. Какво ли се е случило, за да поиска нещо по-различно от това, което е искал до този момент?...

Всичко и във всичко е Христос (Кол. 3:11)

18.01.2025 г. | иконом Василий Шаган | Проповеди

Това е светът, за който всеки един човек мечтае. Защото, ако „всичко и във всичко е Христос”, това означава, че всичко и във всичко е Неговата божествена благост, Неговата любов, Неговият мир, Неговата правда, Неговата истина...

Св. Атанасий - стълб на Православието и духовен фар по пътя на истината

17.01.2025 г. | ставрофорен иконом Дончо Александров | Проповеди

Св. Атанасий е искал винаги да има единство, но за съжаление тогава имало много ереси и проблеми. Нека ние, като негови следовници, да пребъдваме в единството, в Христовата вяра и в Христовия мир... Проповед в навечерието на празника.

Какво се случва в центъра