„Словото на апостолите” - беседи върху апостолските неделни четива

Сборникът „Словото на апостолите” е издание на Варненска и Великопреславска света митрополия и съдържа беседи на митрополита на Едеса, Пела и Алмопия Иоил върху апостолски четива, които чуваме през годината по време на неделната св. Литургия. Преводач е Златина Иванова, а редактор – доц. Мариян Стоядинов. Книгата вече е налична в книжарница „Благослов” във Варна.

Из предговора от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан: „Митрополит Иоил е познат на християните у нас, тъй като е бил гост на Седмицата на православната книга във Варна. Той е автор на множество книги, а неговият дар на проповедник е всепризнат в родината му. (...) С простотата, присъща на евангелското слово, той разкрива пред нас удивителната дълбочина на апостолската проповед и нейната вечна актуалност – едно живо свидетелство, че Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки (Евр. 13:8). Към проповедите, които владика Иоил е произнасял устно през годините, в книжното издание са добавени множество цитати на светите Отци, които са най-авторитетните тълкуватели на Св. Писание. Всичко това превръща тази книга в ценно пособие за всички свещеници и катехизатори, които благовестят на вярващия народ за нашия Господ Иисус Христос”. (Още вж. Dveri.bg)

Предлагаме откъс от Четвърта част. Постен триод

Неделя Сиропустна (Рим. 13:11-14:4)

Братя, сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме, Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчука Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

„Кой си ти, който съдиш чуждия слуга?”

От утре влизаме в Светата Четиридесетница. Апостолското четиво, което е от посланието до римските християни, ни подготвя да пристъпим към поста с правилна нагласа. Свети апостол Павел ни казва, че не бива да съдим никого. Всеки човек има своя съдия, който е Бог. Нека се спрем по-подробно върху злото на осъждането.

Първо нека направим едно разграничение. Какво означава злословие и какво осъждане? Злословието е да обвиниш някого за конкретно прегрешение, докато осъждането е да го обвиняваш постоянно. Свети Йоан Лествичник казва, че демоните ни тласкат към този грях. Лукавият се опитва да ни накара да вършим грехове, а когато не успява, ни внушава да осъждаме онези, които съгрешават. В книгата „Пастир” на Ерм четем следното: „лукаво нещо е злословието, то е демон на безредието, който никога не се успокоява, но винаги носи разделение”.

Също така можем да кажем, че чрез осъждането съдим хора, които са Божии създания. Единственият Съдия на хората, Този, Който знае дълбочината на сърцето им и мислите им, както и мотивите им, е Бог. Когато осъждаме другите, ние си присвояваме решението на Господа: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени: и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Мат. 7:1-2), казва сам Христос в Своята проповед на планината. Дали човек напредва духовно, или си вреди, това се измерва единствено спрямо Господа.

Има много оправдания за осъждането на другите. Едно демонично оправдание е, че осъждаме от заинтересованост, за да поправим някое лошо състояние или да предпазим себе си, или пък близките си от очевидни злини, Очевидно е, че зад тези оправдания крием удоволствието си от това да коментираме другите зад гърба, уж движени от желание да поправим определени ситуации.

Друго оправдание е, че осъждането не е голям грях. Какво е то? Нито убиваме, нито крадем, нито блудстваме. Да осъждаш, е едно малко прегрешение. Когато обаче започнем да пренебрегваме малките неща, за каквото считаме и осъждането, ще стигнем и до големите. Т.нар. „малки неща” пораждат в душата ни определено състояние, което подготвя почвата, за да паднем и в големите грехове.

Нужно е голямо внимание, когато съдим за другите. Ние съдим повърхностно, според това, което виждаме, без да познаваме вътрешното състояние на ближния си. Пример е отношението на книжниците и фарисеите към Христос. Осъждали го с тежки обвинения за измамник, обладан, самарянин, хулител на Бога, човек, който яде и пие с грешници. Стигнали дотам да казват, че се родил от блудство. На тези обвинения Господ отговаря и със следните думи: „Не съдете по външност, а съдете с праведен съд” (Мат. 22:16). Всички обвинения на фарисеите срещу Христос били несправедливи и повърхностни. Както признават и враговете Му, Господ не гледал хората по лице. Не бил лицемер, затова съдел справедливо и не осъждал никого. Човек гледа по лице, а Бог по сърце. Погрешните оценки или незнанието водят до греха на осъждането.

Често пъти ние крием себе си от другите, като ги осъждаме. За да не станат известни нашите страсти, ние осъждаме другите за същите прегрешения. При това осъждаме другите за дребни неща, докато нашите грехове са големи. Непознаването на Свещеното Писание също води човека до осъждане. Свети апостол Павол ясно говори: „Прочее, за нищо не съдете преди време, докле но дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето” (1 Кор. 4:5). Ще дойде подходящото време, когато хората ще бъдат съдени за греховете си.

Вместо да осъждаме другите, нека осъдим себе си. Ако можем, нека помогнем градивно и на онзи, когато с неприязън обсъждаме, за да намери себе си и да се спаси. Нека не разпространяваме клеветите, И ако в края на краищата искаме да осъждаме някого, нека осъдим врага на нашето спасение, дявола.

Да даде Бог да се освободим от тази страст, която е толкова разпространена, за да станем истински хора, Амин.