„Синът човешки” - Димитър Попмаринов

В книжарница „Благослов” вече е налично второто преработено издание на книгата на проф. Димитър Попмаринов „Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература” – издателство „Омофор”.

Проф. д-р Димитър Попмаринов е преподавател по старозаветната библеистика и библейското богословие в Православния богословски факултет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Специализирал е в Русия, Швейцария, Холандия. В продължение на много години е участник и лектор в множество научни прояви у нас и в чужбина. Други негови книги са: „Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет”, „Съвременни богословски проблеми”, „Между вярата и разума”, „Свещеното Писание. Херменевтика, Богослужение, Диалог”, „Библейско богословие: академични есета”.

Откъс от уводния текст:

(...) В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които са загадка за съвременния човек, които днес, а и в бъдеще трудно ще бъдат разбирани. Такава загадка е образът на „Сина човешки” в книгата на св. пророк Даниил, а също така в междузаветната и апокрифната литература. Неслучайно към него е насочено вниманието на много изследователи. Учените библеисти трудно могат да решат важни въпроси, които се отнасят до произхода и значението на този образ. От многообразието на всички тези различни въпроси, които предизвикват предположения и твърдения ясно обаче се откроява един основен. Той в по-малка или по-голяма степен предопределя мненията на библеистите, а именно: има ли този образ месианско значение, или не; е ли той пророческо видение за Месия в лицето на Иисус от Назарет, или не. Има доста съвременни критици, които търсят основания да отхвърлят месианското значение на образа, като по такъв начин поставят под съмнение и неговото значение за религиозното съзнание, както и за мястото му в учението на Църквата. (...)

Въпросът е твърде сложен както в старозаветна, така и в новозаветна светлина. Би могло да се каже, че в новозаветен план той придобива изключително значение с оглед на мястото, което му отрежда църковното учение, от една страна, а от друга, сложността на повдиганите въпроси, които включват решаването на проблеми от разнообразен характер в областта на семитската лингвистика, историята на религиите, относно историческия образ на Иисус Христос, появата на синоптическата традиция, богословското значение на образа в евангелията и др. (...)

За да се достигне обаче до някаква по-ясна представа за появата на образа в Новия Завет, при всички случаи е необходимо да се потърсят корените му в Стария Завет – в каноничната, неканоничната и апокрифната литература, която носи някаква информация и идеи. Тази литература е рожба на големия религиозен и културен сблъсък, който се е получил след настъпването на елинизма, с разширяването на елинското влияние на Изток, посредством завоеванията на Александър Македонски. По това време, наред с влиянието, което оказват една на друга различните митлогически системи и синкретичното взаимопроникване, от недрата на мита се е зародило и философското търсене. Човекът търси оправданието за съществуването на света, а също така оправдание и за собственото си съществуване. Езическите религиозни системи в т. нар. междузаветна епоха са в дълбока криза. Различните древни философски елински школи също не могат да дадат еднозначен и ясен отвор на тогавашния човек. Езичеството чувства своята идейна безизходица. Многобожието трудно може да оправдае нарасналите духовни и интелектуални потребности на тогавашния човек.

Междувременно в това цялостно религиозно и идейно смешение, породено от настъпилата нова елинистическа епоха, се забелязва нещо ново. По трудно разбираемия за човека Божий промисъл историческите обстоятелства се нареждат така, че в тогавашното езическо общество за пръв път достигат първите искри на богооткровеното учение, скрито до този момент в малката провинция Юдея. Това ново учение става радикално предизвикателство за тогавашния езически свят. (...)

С оглед да бъде показана в систематизиран вид гореизложената проблематика, настоящото изследване си поставя за цел: 1) да изясни, доколкото с възможно, различните тези относно значението на термина; 2) да изложи различните виждания и хипотези относно произхода на образа в каноничната, неканоничната н апокрифната литература; да им направи критичен анализ с оглед на православната историческа традиция и учение; З) да посочи мястото и значението на образа както в библейски, така н в богословски план. Като допълнение към изследваната тема се предлагат на читателя две приложения, конто пишещият смята, че са необходими с оглед да станат по-ясни някои основни изходни предпоставки на православната библеистика, да се откроят нейните отлики от останалата библейска критика и да се изясни по-тясното богословско значение на образа на Сина човешки в отлика от чисто критическите изследвания. За още по-голяма пълнота са приложени: 1/ Списък на съкращенията; 2/Кратка хронологическа таблица, засягаща периода на изследване на появата и развитието на образа; 3/ Кратък азбучен показалец по имена и по предмети.