„Притчи” - нова книга на издателство „Православна класика”

В книжарница „Благослов” е налична книгата „Притчи” на издателство „Православна класика” (2022 г.). Сборникът се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий и на своите 104 стр. помества почти толкова кратки поучителни притчи, събрали в себе си мъдрост от близки и далечни времена. Автор и съставител е Деян Колев. Преводът от руски език е на Румен Колев и Цветелина Колева. Редакция и адаптация – ст. Ик. Павел Гърбов.

От издателите:

Драги читателю,
В ръцете си държиш книга, която предлага духовната храна на словото в един не толкова модерен формат – този на притчата. Но нали освен модерните и иновативни конструкции, има и такива, които са с непреходна актуалност? Притчата с голям успех може да се конкурира за някое от предните места в една въображаема класация на словесността, понеже е предпочетена и от Самото въплътено Слово – Господ Иисус Христос, Който говореше „на народа с притчи, и без притчи не им говореше” (Мат. 13:34). Какви са Неговите притчи? Сред тях има и измислени истории, а има и действително случили се – обединява ги, че те преподават мъдрост, „ала мъдрост не на тоя век... а Божията премъдрост” (1 Кор. 2:6-7). А защо Спасителят не е изложил учението Си единствено в тезиси – в прав текст, казвайки: това – „да”, това – „не”? Защото, както казва св. Йоан Златоуст, така Говорещият иска слушателите Му не само да са консуматори, чакащи наготово да се сдобият с мъдростта, а и те малко да се потрудят – да открият съкровения смисъл на притчата, понеже придобитото с труд винаги се Цени повече. Има и още една причина, явена от опита – така преподавани, Божествените истини се запомнят по-лесно и дълготрайно.
Затова и ние, следвайки примера на Христа, се по трудихме да съберем както измислени истории, така и истински такива, обединени от това, че и едните, и другите преподават частици от „мъдростта, която иде отгоре” (Иак. 3:17). И за да е преживяването още по-пълно, приложихме към историите и илюстрации. На това ни учи и Църквата ни, която като мъдра учителка не само казва проповеди в храмовете, а и предлага „нагледност” към своите уроци – в иконите и стенописите.
Светият равноапостол и всеславянски учител по словесност – Константин-Кирил Философ, пише в своя „Проглас към Евангелието”: „Кой може да каже всички притчи, които изобличават – без книги – езичниците, говорещи безсмислици...”
И тъй, не намирайки за добре да бъдем езичници, нито да останем на нивото на безсмислиците, се решихме – както казва св. Кирил – да „прибавим и своята притча”, т.е. „Притчи”, искрено надявайки се всеки, разтворил тази книга, да намери в нея поне малко полза и удоволствие от словесната трапеза на мъдростта.

Градината и изповедта

Един мъдър старец бил зает с прекопаването на своята градина, в която искал да насади картофи. Съседът му го забелязал и през ниския плет му подвикнал:
– Как е, съседе? С какво си се заел?
– Ами... изповядвам градината си – отвърнал старецът.
– Как, нима и градината има нужда от изповед? – подсмихнал се другият.
– Разбира се – отговорил труженикът. – От опит се убедих, че когато изповядвам градината, т.е. когато я изчиствам от камъни, тръни и всякакви други плевели, се раждат чудесни зеленчуци. А оставя ли градината неизповядана, израстват слаби растения, които бурените заглушават.

Лов на орли

Някой си мирянин запитал стар и опитен монах.
– Защо е тази строгост при вас, монасите? – недоумявал той. – Нали и поговорката гласи: „Прекаден светец и Богу не е драг”?
Вместо отговор монахът го запитал:
– Виждал ли си как ловят орли?
– Не съм – признал си човекът.
– За да уловиш орел – обяснил монахът, – не е нужно да го хванеш целия. Достатъчно е в примката да се заплете върхът само на един от силните му нокти, и той ще бъде в твоя власт. Така е и в духовната борба – дори и малката небрежност може да се превърне в пречка за полета към нео
 

Богатите хора

Някой си богаташ решил да заведе малкия си син на село – да му покаже колко бедно живеят повечето хора, та така момчето да осъзнае положението и богатството на своето семейство. Те намерили подслон в една скромна ферма, където прекарали едно денонощие. На връщане бащата запитал синчето:
– Е, какво ще кажеш – хареса ли ти разходката?
– Беше страхотно! – отвърнало момчето.
– Какво те впечатли най-много?
– Ами ние имаме само едно куче, а при тях на двора имаше четири. В нашата градина имаме басейн, а те си имат цял залив, от който се вижда морето. У нас нощем светят лампи, а небето при тях е обсипано с безброй звезди.
Учудил се бащата на такъв отговор, а момчето добавило:
– Наистина, татко, никога не бях виждал толкова богати хора.