Преподобни Порфирий Пророка. Свидетелства

В книжарница „Благослов” е налична новата книга на Фондация „Наследство на Зографската света обител”- „Преподобни Порфирий Пророкът. Свидетелства”. т.ІІ. Преводът от гръцки е на монах Климент Зографски.

От издателите: „Книгата съдържа 54 свидетелства от различни хора, повече или по-малко свързани с преподобни Порфирий Кавсокаливит. Чрез тях се разказват неизвестни случки и се разкриват непознати страни от дълбокия образ на един от най-чудните светци в историята на Православната църква. Убедително е засвидетелствана способността на преподобния отец да прониква в бъдещето и миналото, да вижда ясно скритото в телата и душите на хората и така да съдейства на тяхното изцерение.”

Вижте предговора и откъс от книгата – ТУК

В откъса тук – две от свидетелствата на Константин Калейдис:

Свети Николай и свети Паисий

(1)
Веднъж се бяхме събрали доста хора пред манастира, когато дойде една кола и докара светеца. Беше отсъствал за ден-два и щом го видяхме, го наобиколихме, взехме благословията му и всички заедно се отправихме към манастира. Когато влязохме в двора, срещнахме сестра му Хариклия и светият извика отдалече:

- Хариклия, Хариклия, какво се случи вчера със стареца?
- Стана и си тръгна. Не ми каза кой е.
- Защо не се погрижи за него?
- Ами той изчезна пред мен! Изгуби се. 
- Глупавичката ми, това беше свети Николай!

Очевидно светецът, за да я предпази от някой горделив помисъл, че се е удостоила да види на живо и да разговаря със свети Николай, я смири там пред всички нас, наричайки я „глупавичка”. Хариклия, разбира се, беше много умна, добродушна и добродетелна.

Малко по-късно Хариклия ми призна, че предишния ден се грижела за овощните дървета, които бяха засадили. Окопавала ги, поливала ги. Изведнъж, докато била наведена, забелязала, че един старец стои пред нея. Разменили поздрави, той я благословил няколко пъти и изведнъж изчезнал. Чудеше се в себе си кой е този старец и какво се беше случило, но не го беше разкрила на никого. Отговор на въпроса си получи от светеца, комуто нищо не убягваше.

(2)
След успението на свети Порфирий група мои приятели отидоха на поклонение на Света Гора и посетиха в Панагуда един друг велик светец от нашето време - свети Паисий. Освен всичко друго, те го попитали:
- Отче, имаме едно недоумение. Откъде отец Порфирий имаше всички тези знания? След като не е ходил на училище, как така не прави грешки? Знае Евангелието наизуст и има познания по всички науки. Откъде знае всичко това?
- Отец Порфирий не е ходил на училище, но винаги имаше Христа до себе си – денем и нощем. Вървеше, а Христос беше до него! Затова беше толкова просветен. 

*** 
Храбри войне на Царя на небесните сили Господа Иисуса, предивни преподобни отче Порфирие! Ти ни обичаш, изцеляваш и защитаваш от всякакви беди и скръбни обстоятелства, топло пред Господа ходатайстваш да ни дарува обожение. Като знаем за твоята помощ, ние благодарствено ти зовем: радвай се, отче Порфирие! 

(из Акатиста на светеца, Кондак 1)