Празникът Успение Богородично в православната богослужебна традиция

14.08.2021 г.
Автор: Архангел.бг

В книжарница „Благослов” в Духовно-просветния център е налична книгата на свещеник Стоян Чиликов „Празникът Успение Богородично в православната богослужебна традиция”, Омофор, 2019. Авторът е свещеник в храм „Св. Георги” в столичния квартал „Дървеница”, доцент в Катедра по теология на Философско-историческия факултет на ПУ „Св. Паисий Хилендарски”. Специализирал е в Московската духовна академия, Латеранския университет в Рим и в Солунския университет „Аристотел”. В книгата изследва богословското съдържание на празника Успение Богородично на базата на химнографията и словата на отците. Други книги от същия автор: Учението на Божията майка в богословието на св. Григорий Палама (2003); Спасението на човека според св. Йоан Златоуст (2006); Въведение в богословието на отците (2007); Красотата на света (2007); Православната вяра и живот (2012).

Откъс от изданието:

Гробът на Божията майка

През епохата на възтържествуването на Богородичния догмат и засилване на почитта към Божията майка след събора в Ефес през 431 г. съществуват две предания и традиции относно гроба на Пресвета Богородица. Това са Йерусалимската и Ефеската традиция.

В Новия завет няма преки доказателства за мястото на успението на Божията майка. На кръста на Голгота Спасителят посочва Девата като нова майка на Своя възлюбен ученик. Във връзка с това новозаветно свидетелство е преданието за смъртта и гроба на пресвета Богородица в Ефес. При отиването си в Ефес св. Йоан Богослов взима и майката на нашия Господ Иисус Христос, за която той вече се грижи. Най-древното свидетелство за тази хипотеза е един сирийски манускрипт от края на IX в., където се казва, че дева Мария е придружавала св. Йоан Богослов в пътуването му до Ефес, където тя умира и е погребана. Косвено доказателство за тази хипотеза се съдържа в свидетелството на св. Кирил Александрийски за провеждането на Третия вселенски събор през 431 г. в Ефес в храм, посветен на Богородица Мария. Особено внимание изискват откритията на археолозите на „дома на Мария” в Ефес, предизвикани от точното описание на къщата с местоположението й от сестрата от ордена на св. Августин – Catherine von Emmerich († 1824). Тези „откровения” и свързаните с тях открития, както и другите доказателства не са достатъчно сериозни за приемането на хипотезата, че Божията майка е живяла и е погребана в Ефес.

За нас интерес представлява преди всичко Йерусалимската традиция, защото е по-древна и е пряко свързана със светоотеческите слова за Успение Богородично и византийската богослужебна традиция на Църквата, отразена в химнографията на празника. В потвърждение на идеята за гроба на пресвета Богородица в Гетсимания са откритията на францисканеца археолог Belarmino Bagatti, който през 1972 г. намира църквата при гроба на света Богородица. Belarmino Bagatti предполага, че храмът е от V в.. Вероятно мястото, където Божията майка е починала и е  погребана, е почитано в древността, но до V в. то няма това голямо значение, тъй като съществува и опасността от обожествяване на Божията майка, за което свидетелства св. Епифаний Кипърски. Когато говори за преданието за смъртта на Божията майка, същият църковен отец казва, че не се знае дали е починала, или не, като не посочва място, което християните да са почитали. Малко по-късно – вече през V в. – е известно съществуването на храма при гроба на Божията майка. Коптският текст от VI в. „Похвално слово на Макарий”, приписвано на Диоскор Александрийски, свидетелства за съществуването на храма през V век, като описва събитията от връщането на патриарх Ювеналий Йерусалимски от събора в Халкидон през 451 г. и протестиращите против решенията на събора, които се били събрали при „храма на св. Мария в долината на Йосафат”. В пътеводителя на Теодосий от началото на VI век също се потвърждава съществуването на храма на Господнята майка при долината на Йосафат. За разлика от пътеводителя на Теодосий, в Brevarius de Hierosolyma, освен че се посочва, че храмът на Божията майка се намира в Йерусалим, се свидетелства, че там е и нейният гроб, без да се конкретизира къде точно. В следващото свидетелство от края на VI в. – пътеводителя на Antoninus Placentius, се посочва къщата, където Божията майка е починала и която е християнски храм, без тази къща да се отъждествява с нейния гроб. Св. Софроний Йерусалимски през VII в. говори за гроба на Девата като за конкретно място за почит от вярващите християни. Тази тенденция е продължена и от църковните автори през следващите векове. В омилиите на църковните автори и в богослужебните текстове на празника се говори за гроба на Божията майка като място на преклонение.
Вж. Още от текста

Още от Нови книги

Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”

10.07.2024 г. | Архангел.бг | Нови книги

В своите романи авторът не спира да изследва човешката душа, да търси смисъла и чрез своите герои и техните съдби да помагана хиляди да намерят смисъл и надежда.Темите за съхраняването на българските корени и Православието, за молитвата и Божия отговор са неизменни в творчеството му...

„Господ е крепост на моя живот” – в памет на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил (1954-2013)

09.07.2024 г. | Архангел.бг | Нови книги

Днес се изпълват 11 г. от кончината на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил....

„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1

16.06.2024 г. | Архангел.бг | Нови книги

В книжарница „Благослов” вече е налична книгата „Хлябът на живота” – ново издание на Ловчанска Епархия. Сборникът съдържа най-новите беседи на Лимасолския митрополит Атанасий - изяснения на Божествената литургия...

Какво се случва в центъра