Правото да не обичаме

Напътствия към енорията в навечерието на св. Четиидесетница – иконом Василий Шаган, проповед след св. Литургия в Неделята на Митаря и Фарисея, храм, „Св. Николай Чудотворец”, Варна, 21 февруари 2021 г.

Човек е сложно същество. Не бива да се отнасяме към него едностранчиво, а да осъзнаем колко е сложен, и че има право както да обича, така и да не обича. И призвани от Бога всъщност да се научим да обичаме, осъзнавайки това, че не винаги успяваме, трябва да разберем, доколко ние сме свободни да обичаме или да не обичаме, и какво можем да направим, за да се научим да обичаме. Защото само когато се научим да обичаме, ще осъзнаем кое е истинската свобода.

Другата неделя Църквата много мъдро е поставила да се чете притчата за Блудния син, за този, за когото всички сме чували – който взел цялото си имане, което баща му е отредил, и самонадеяно си заминал, като си мислел, че може далеч от бащиния дом да гради своя живот и да живее. Много бързо разпилял всичко и осъзнал, че любовта, истината и радостта са възможни само там, където те обичат и където те познават като син. (…) Това съзнание, далеч от дома на нашия небесен Отец, ни води, братя и сестри, до разбирането, че ние, които сме се отдалечили от рая, в който Бог ни е поставил да живеем в своето истинско достойнство, бидейки подобри на Него, сме призвани сега да се върнем в рая като в истинския дом ва своя Баща.

Следващата неделя ще бъде Неделята на страшния съд, в която Евангелието ще повествува как Христос ще дойде втория път и ще съди хората. И тези, които са вярвали в Него и са живеели с надежда за спасение и за вечността, която Той ни е отворил, ще бъдат избрани от Него… а другите ще отдели, защото през целия си живот са живели безразсъдно, без надежда и без да са осъзнали в копнежа си за живот, че той, животът, е възможен в единството с Бога в Неговото царство.

И четвъртата подготвителна неделя за великия пост ще бъде Неделята на прошката, в която ние ще бъдем призвани да се опитаме да простим на всички, които по някакъв начин са ни обидили и на първо място ние да поискаме прошка от тези, които сме засегнали, които сме обидили и на които сме навредили дори. И това, да простиш на някого, означава да повярваш в него и да го видиш в това достойнство, в което Бог го вижда – като изправен, а не като повален.

Аз вярвам, че това е неистовото желание на всеки един от нас, което ние пазим в своето сърце – желание да се променим, желание наистина да се изправим, желание да унаследим истинския живот. Понеже нито един от нас не е съгласен със смъртта, и не можем да се примиряваме с нея. Затова постът, братя и сестри, това е начало на нашето изправяне в нашето истинско достойнство. (…)

Цялата проповед чуйте в прикачения видео файл: